Красотата на малките нелепи неща,
абсурдът на вторник.
Звукът на дете, свирещо на пиано с баскетболна топка.
Стотици малки мисли
се спускат
като мравки
надолу по мократа кожа.
Всички експерименти с пластелин са отменени
оттук насетне...
Отново е лято.
И пак ми е
самотно.
No comments:
Post a Comment