Tuesday, July 01, 2008


"дните са в паника без своите униформи"
*
Нямах търпение да се събудя,
не загасих лампата цяла нощ,
докато мътното утро не примигна
отвън.
Заспивах за минути,
после през затварящи се клепачи
гледах,
блуждаех сам в часовника;
стрясках се
когато книгата ми падне от ръката,
и пак задрямвах.
Броях минути, цък-цък.
Да стане само вече сутрин
за да се затворя в себе си.
Пак.
Тръпка, затворена в кристално топче. Проза.
Изгаря ме.
Станах в 6:20
и в тишината на мътното светло си сготвих.
Плъзнах се между гладките завивки и очите ми страшно натежаха.
Толкова е физическо, че ми се повръща.
Само ти и аз знаем колко хубаво се повръща с теб.
*
Плащам прескъпо за всяка доза горчиво лекарство
и пропадам
в гладките
завивки
във вторник
толкова рано сутринта.
*

1 comment:

faking suicide for applause said...

всичко е по-хубаво с нея
нека да я има
прави моя свят