Изключи ме.

изключи ме от всичко,
изравни ме със земята,
аз идвам от долу и искам минута покой.
заглуших гласовете,
но не мога да спра тази
шибана
градска
картина:
чакам и той идва!
вече практически
вкусвам бъдещето
(леко метално и сладко)
тежест от триста и трийсет кг.
пада върху моята
глупава,
празна глава;

време ли е да се махна
завинаги?

Андрогин

Броиш до 3 във тъмното,
до три;
на три е разделен светът,
на кръстопът-
мъжът е мъж
мъжът- жена;
една от всичките,
една
жена- жена.

Броиш до 3 във тъмното,
боли;
сега е разделен светът,
върти се в кръг.
Ти- глупав бог
със остър меч:
един от всичките,
една
Самотна.

6 окт. 2008

Ремисия

I. Дните

Дните ми горят,
тихо стават на пепел
все по-далеч
и все по-наляво
от романтичното
"горят, а не тлеят"
вече остават
всички мои дни
от сутрин до вечер
от хапче до хапче
изстрадани.

Дните ми-пепел
от цигарите,
мрачен прозорец.
Все по-далеч
и все по-направо
по моя път
вървя и не вярвам,
и се моля
като автоматичен християнин
за ново утре,
но не чакам;
вървя,
но на сляпо
се доверявам
на околните сенки.
От среща до среща
с психиатъра,
рецепта с рецепта
се срещат в Аптеката,
и Вяра с Надежда,
изплакани.

27 септември 2008

Ремисия

II. Времето

Всяка песъчинка
от Времето
полепва по мен
като обяснение
и е Карма.
Аз се обръщам назад
и на сън,
бягам назад с нетърпение
с откраднати дози
презрение.

Времето е толкова бавно
от първата крачка до А.
Ще отнеме години.

Времето е присъда;
(времето) е прокоба,
мълчалива мъгла наказание
и:
Само теб чакам,
(само) теб искам,
само в теб вярвам
и искам
само с теб да заспивам
прегърнати като добри ембриони;
само с теб се прераждам
и тебе чакам
за дългия сън на спасение.

27 септември 2008

Ремисия

III.

A fat morning shot
A good evening nod
and sorrow...

Droppin' lit smokes
onto my clothes
no tomorrow...

In the end
It's not that good and strong
and I'm just shallow breathing...

You just wait 'till I'm wrong
Until I'm grieving...

27 септември 2008