тя, понякога

тя, понякога...
понякога тя...

понякога,
вместо да свири на флейта
тя гледа в пространството
свръхдистанцирано.
няма
за всичко човешко
около нея,
няма
за всичко, което сме ние,
няма тя вече
сълза-
ни една...

боли ме.
за нея...
и нея.

толкова сама е
понякога.

понякога тя...

19 април 2009

Възрастна жена
рови в кофа-
нещастен опит
за улично
хайку.
В този град
живеят много
и много тъжни
хора.

Сънувам сън:
буден на пейка
в града.
Някой умрял
и улиците са
Ад.
Приповдигнат хаос.
Мъртвецът не е в църквата-
умрелият съм аз!
И целият този ужас
ме застига тук,
точно тук-
на пейката,
баш в центъра...

Ще вземат да кажат:
'този да не е от тези',
и после 'я камилата'...
Познах суетата
и наяве
и в съня си.
Реших-
просто линейно уравнение-
2 и 2 прави 5,
двама- поне едно малко,
живей в добрите дни,
а после пуши на прозореца;

На пейката
усетих
колко
съм
сам.
От обратната страна
на вече видяни събития.

Кога ще останем
само двамата?!
Вместо това-
тройно оплитане.
Ти вече си тръгна сама,
бързо отлитане
от мрежата
на цял метрополис
изгладнели
умрели
души.


Ние сме като кучета.
Ще се хапем,
ще се делим на страни,
на вълни
и течения.
Ще търсим-
във всичко-
нарочни (порочни) предупреждения
и знамения.
Всеки от нас-
със свое учение...

Само дето
Ние сме вече
твърде далече,
а някои
са твърде високо
за цялата тежест.


май 2007- април 2009

III

^^^
Шум от дизел,
градска плът.
Тръпчиви мисли
надолу по магистралите...

^^^
Клавишите
пазят още
умората
от писмо ненаписано...

^^^
Под стрехите
бавно се процеждат
сълзи:
отминаваща зима...



9 април 2009

парчета минало
скъсани хартии
в плик напъхани
шептят задъхани

назад, назад

когато пропаднеш
най-долното дъно
няма път
само нагоре

кой те излъга?


всичко е
единствено движение

назад, назад

не бъди наивен
малък
супермен.
ще бъдеш безпощадно пак
духовно и телесно
зле осакатен

9 април 2009

април

на К.

той е сам във своя дом.
изгубени следи
и въпросителни.
цял
бял
лист,
треперещ лист,
трепереща ръка.

април е топъл,
жива е кръвта.

посяга към небето
ясно син
ням поглед.
и цигареният дим
чертае
сам
там
чист,
треперещ лист.
но вътре е мъгла.

април е топъл,
жива е кръвта.

той е сам във своя дом,
над него е света
премазващ
всичко-
цялата
мечта.
раз-два.
и
краят е това?

април е топъл,
топла е кръвта.

5 април 2009

БОЛНИЦА

I.

Сутрин се будя
с ужас в очите-
гневната болка
изпива съня.
Сухи са вените,
празни са дните ми-
сиви отломки
от стари неща.
Старческа немощ
притиска ръцете ми,
извива ми мислите
и плюе встрани.
Гнусно е всичко-
повръщам с насмешка-
мирише на гнило,
тежко смърди
в мръсната болница.
Моите вени са тихи,
плачат от ужас
със сухи очи.

31. 03. 2009


II.

Редици мътни очи
по мръснобелите коридори.
Отчаяние
и
миризми
на мъртво, срам,
рани отворени.

Диаграми
надигащ се страх.
В мокри нощи:
нула прозрения.
Подкожни инжекции
или прах
дълги седмици
сляпо
търпение.

Не искам вътре.
Не искам навън.
Невиждащ страх вътре в мен
през Вселените:
по коридорите
лепкав здрач
притиска
моето
вцепенение.

03. 04. 2009