нямаш никаква нужда
от педалската ми
"харизма"
просто се случива
за незнам-си-кой път...
невинните жертви
на лепкава мрежа:
падаш след мене
в тъмния трап -
дъно на кладенец -
при твърди, мъртви звезди,
западнали мисли,
дремещи сънища...
ти не искаш това.
бягаш. бързо!
ти не можеш да бягаш.
аз не мога да спра.
навън вали:
отчаяние.
13 май 2009
2 comments:
тия думи все едно си ги вадил с кукичка от моя корем..все едно са били в мен, ама не са били.
ае имам нещо хубаво и нещо лошо предвид ама аре да не разкривам педалската си харизма и тук
like it.
писателите не четат a един скулптор-
ми изпя циганска песен за сълзи в капачка
отскоро puk не ми говори вика здрасти найдене
и отминава вероятно щот
ми липсва личнo изживяванe
един с увиснали дънки при площада глеждаше гълъби
но колко фабули това не е ли
черните котки не мячат поети не плачат
но кой пее песни za
Post a Comment