Sunday, July 26, 2009

_

В Люлин живеят
моите армии
от мръсни, зли ангели;
тъпи очи и черни ръце
протегнати.
В шок
остават всички порядъчни
граждани
от техните сенки
по спирки и пейки.
Порок.

Този блок е сив
и тесен е като гробница.
Издълбаните стълби
водят само до 3-ти етаж.
Зад решетки
се протягат ръце
с малки писма
покаяние.
Търсещи прошка
хлапета
се спотяйват
и умират
отзад.

20.07.2009 г.

3 comments:

Нервната акула said...

Ебаси

faking suicide for applause said...

наивистични графити
по опикани стени
избутват сълзи.
отивам в изоставената сграда
сладко за да ме
заболи.

drive like there's no tomorrow said...

ебаси ами...