_

Небето е пропито със захар

и тежи в/у плещите на квартала,

зад него виси планина

и изрича присъди,

минорно.

Малки мравки сте

повлекли на гръб

чудеса

стават когато ви гледам отгоре.

От моя прозорец

се стичат сълзи от страх.

Тя е тъжна до мен.

Но не плаче.

Причинявам всичката болка

на всичко, което обичам.

Вече не нося на никой неща,

вече съм мрачно нищо,

остатък от впечатление.