_

Mразя се.

Мразя вятъра, с който ме

брулиш отгоре,

старозаветен, миришещ на кисело

бог.

Мразя земята,

която ме чака да легна,

когато ще свърши и

моят тъп,

жалък

живот.

Мразя да мразя,

защото личи, че съм малък,

жалък и слаб пред нещата,

отредени за мен.

Вечна вина и внезапното чувство

на жалост.

Мислите правят ме роб

и потъвам,

тъй тихо

във меко, мрачно, сиво сияние,

тъпо безвремие между 4 сиви стени.

Този живот вече няма за мен обаяние.

Вече съм просто пълнеж за изкопания

гроб.

20.07.2009