Ралица,
ти си парченце ново утро
над мрачната мъгла-
над сива София,
щипчица душа
и къс надежда
останала от
минали неща.
Сега е нова
нова сутрин в София
и ти си като облаче
сама
във цялото небе от междуметия
в главите на пораснали деца.
Аз ще се смея с теб
и в малките ти пръсти
се вплита чисто нов,
сега роден Света.
И, мъчничка,
ти си парченце
ново утро,
родено от две късчета Съдба.
No comments:
Post a Comment