ще станат прави
и неравните места
гладки пътища
мисля си
колко хиляди стъпки
са нужни
за да утъпкаш
една крива пътека
колко болка е нужна
за да проправиш
път
добрите ни намерения
по нашите
малки пътеки
кървят
и светът
се разпада
на недоразумения
ако твоите
погрешни решения
те изправят
обратно при мен
е ли то щастлива
възможност?
колко хиляди стъпки?
и защо още боли?
и защо всъщност боли
когато си тук
и те няма?
радвам се
против всяка
логика
и
искам да обеся
страха си на кабела
вместо това
слушам Космоса
той се разтваря
в кафето ми
пред всички
стихии
се проклинам
вричам се
кълна се
попитай я
защо пожела
смъртта на Кръстителя
аз съм объркан
не знам
все още съм
болен и сам
ако измия този под
още седемнайсет
хиляди пъти
той ще е
чист
и аз
няма да съм забравил
кривите пътеки
как ставаха
прави
11.04.
No comments:
Post a Comment