нежно меко
и
много решително
ми казва
да вървим назад
да сложим кърпи под вратата
да изпитаме себе си
чрез серия от тъмни истини
да се ориентираме
с вродена интуиция
да близнем черния кристал
на разочарованието
да разделим на две
свещения андрогин
и да се гоним
завинаги
по ниската земя
да опитаме с кални бани
за да свикнем с усещането
за всеобхватно поглъщане
да се обичаме
но никога да не се харесаме
да се сплетем във възел
който ни стяга около шията
всичко това
в името
на сложността
на битието
нека прелистим още хиляди
страници
нека напишем
с кръв имената си
виктория
силвия
естер
нека смалим света
до една по- удобна перспектива
триумфи
пристрастия
обвързващи норми
заблуди-
безпощаден жест
на трагична промяна
нека опитаме
да горим заедно плътта си
с цигари
за да свикнем
с прегръдката на огъня
в стремеж
към нови и нови версии
равностойни и иреални
инстинкт за себеразрушение
инстинкт за несъхранение
като къдрица в медальон
като белег
като кръв
като обременяващото тежко
на времето
то винаги върви назад за нас
времето
е немилостив и строг
работодател
да го забравим
нека всичко свърши
между краката на Колоса
да се слеем или разделим
нека вземем последни решения
крайно е, знам
да се стопим
смалим
изчезнем
нека няма повече тайни
и мнения
да сложим кръст
на своето собствено унищожение
нека заспим
с тиха усмивка
в замрялото предградие
виктория
силвия
естер
ние сме жертви
на своята собствена
смърт
и просто преписваме
бездарния предговор
на своята
посмъртно издадена
милост
27.04.
No comments:
Post a Comment