Отсъствието на другите

За част от секундата-

обратно в тунела

надолу и в ляво

по най- малкото съпротивление

получаваш факс-

мигновено разцепване

на секундата,

свръхкратък момент

на болезнено

осъзнаване.

Ти се издигаш

над бялото на плота на кухнята.

Внезапно

става важен

звукът от капките,

хромираното спокойствие

на чешмата,

черното във фугите на плочките,

кристали разсипана сол,

островче загоряло на печката.

Светът става малък.

Светът става точка,

а цветът на кърпата -

необятен:

потъваш в него;

пликът с картофи

е невероятен -

гмуркаш се в него;

плюшът на чехлите;

часовникът поглъща

секундите.

Ти ставаш малка.

Ти ставаш точка

от свирепото многоточие

на твоите собствени

тягостни дни.

В канала потъват

любов, семейство и брутна

заплата.

Важни стават

две вилици

и старото радио.

Ти чувстваш, че те няма

в цялата тази

одухотворена заобленост

и изцяло изключваш

битието

в неговата

зашеметяваща

тоталност.

В твоята

половин секунда

четвъртвековно осъзнаване

фиксидея е травмата.

Тривиалното

е твоя едничка закрила.

Внезапно се давиш

в канала -

притискат те капките -

силно надолу.

Ти вече знаеш:

гибелта ти

е

отсъствието на другите.

27.04.