в деня
от малките ми стъпки
през мъглата
в неправилните ъгли
на реалността
понякога се губя
и смалявам
изчезвам като топченце
от обица
напомням като обицата на ухото
избухвам в микровзривове
през пролетта
а зимата съм ембрион
и ближа раните
цигара време дава глътка
въздух
минута разговор е шибана храна
за дни наред
ти сменяш маската
боята за коса
цвета на ноктите
сменяш себе си
но
ти си винаги сама
през трудните ми изводи
за себе си
от малките ми мисли
през нощта
от тихи погледи
от реалността
понякога те губя
съжалявам
30.04.
No comments:
Post a Comment