Friday, July 30, 2010

белези

колко сляпа болка извиках с едно кратко движение:
капки кръв и вина- там горе тавана е същия.
аз тръгнах бързо. изплувам всеки ден сред гора от съмнения;
ти си малка сама а аз имам убежище- къщата.

викай силно, дете, все ще има кой да те чуе, разбираш ли?!
гледай вътре във теб за следи друг живот, по-различен,
дай ми урок, на мен и на милионите други умиращи,
дай ми ръка и кажи че отново ще бъда обичан.

излез от там и никога вече отново не се връщай там, никога!
градът днес е красив, колко красива е моята, твоята софия,
красива си ти, красив съм аз, красиви са адските викове
с които отделяме себе си от нашата бивша утопия.

30.07.



1 comment:

Jane Doe said...

damn , силно!
поздрави (;