белези

колко сляпа болка извиках с едно кратко движение:

капки кръв и вина- там горе тавана е същия.

аз тръгнах бързо. изплувам всеки ден сред гора от съмнения;

ти си малка сама а аз имам убежище- къщата.

викай силно, дете, все ще има кой да те чуе, разбираш ли?!

гледай вътре във теб за следи друг живот, по-различен,

дай ми урок, на мен и на милионите други умиращи,

дай ми ръка и кажи че отново ще бъда обичан.

излез от там и никога вече отново не се връщай там, никога!

градът днес е красив, колко красива е моята, твоята софия,

красива си ти, красив съм аз, красиви са адските викове

с които отделяме себе си от нашата бивша утопия.

30.07.