Thursday, October 21, 2010

част от света на момчетата

аз си направих дупка
в новите дънки
от които ме беше смътно срам
аз написах на ръката си
"страх" и после "забрава"
след това много години
писах по ръцете си с брайл
аз ходех дълго и привидно безцелно
по две-три малки улички
на поклонение в един
заден двор на "Аспарух"
кланях се пред името на
своя блед идол
превърнал се в прах
а неговото име-
изписано на една врата
на гараж-
беше нежно и властно
о! велико мое невинно
първо бягство от тази
неприятна реалност
един глупав свят
по- скоро невзрачен
в който приятели ми ставаха
само самоубийците и
само самотните
само те и самодивите
братя ми бяха поетите
само с тях аз бях тогава
част от света на момчетата

по- късно аз правех
дупки във себе си
тези остри предмети бяха
мои еднички освободители
от които ме беше смътно срам
аз направих на ръката си
една слънчева система
може би не исках
да забравя, че съм едно кротко дете
на слънцето и лятото
но онова- късното лято
във своя умиращ вариант
аз ходех дълго и привидно безцелно
по същите малки сами улици
на поклонение в поредица
от задни дворове
в поредица от еднотипни
свещенодействия

днес аз прекрачвам своите прагове
и малките граници
с богатото минало на оцелял от войната
чист и искрен сякаш за първи път
слизам отново по многото
мънички стълби
в едно облечено в пуловер подземие
за пръв път се събуждам
с желание, мисъл и план
за да бъда
част от света на момчетата

аз станах дори нещо повече
от онази очарователна
капка мазутна роса
по паважа
аз днес се случвам без срам
като пиша мойта и вашата история
по ръката си
танцувам пред вас сякаш никой не гледа
връщам онази древна и градска
енергия
която всички мислеха за загубена
може би мъртва
може би за момент
бил съм мъртъв

в този дъждовен ден
аз поисках да бъда
част от света на момчетата
в този ден аз за пръв път
имам онова
изгубено знание
за мъжката ми сила
която ме направи такъв
красив и смел победител
в този градски преебан сървайвър
и всичкото мрачно проклятие
от моите скапани текстове
на гневно дете
ме направи част от света на момчетата
и сега
по- малко безлик
и все по- малко самотен
мога да цапам
по всички останали поводи
със всички останали сълзи
на тази тетрадка полетата
защото аз вече съм друго момче
аз вече съм
част от света на момчетата


16.10.

1 comment:

hep-cat said...

добре дошъл, ванка.