магистрали

спират минути часове и дни
посявам бури
жъна ветрове
и после тихо страдам
над реколтата от мъртви гласове
от имената на милионите изгубени
когато тръгвам в мене срещат се лъчи
с безумна скорост
в мен порасват магистрали
по които с тебе карам
оплаквам с мъка всички мои километри
живея бързо
разкъсвам с виковете си безброй уши
зад мен остават влажни дупки
остават гробове
постлани със цветя
земята тихо сляга
под тежестта на мокрото небе
от сълзите на всички мои бивши облаци
в оловен облак раждаш се и ти
с преглътнат ужас
зад хоризонта паника изгрява
изнемогваща природа
с артритни стави
много ме боли

спират минути часове и дни
посявам ужас
жъна врагове
и после тихо страдам
над реколтата от мъртви богове
от имената на поредните изгубени
отново тръгвам:
в мен се срещат аз & ти
безумна страст
в която
спират минути часове и дни:
посявам смърт
и жъна трупове


17.10.