седмият конник на постпокалипсиса

слушай
този град става бял
вътре в нас
на големи точки
се разделят острови
взимам въздух
ти задаваш въпрос
сутрин
усещам колко не знам
усещам те
усещам колко съм празен от себе си
и колко съм изпълнен с неща като теб

слушай
в този ден ставам цял
вън от мен
се взривяват милиони недоразумения
спирам разходката на вината
това смачкано пътешествие
вътре в мен
се разделят острови
на големи точки
вече можеш да взимаш от мен

аз
някъде там
в друго измерение
седмият конник на постпокалипсиса
превърта филма на бивше страдание

тревога!

не задавай повече въпроси
и аз няма да чувам повече
онези разговори
ще живея сега
утре ще сме различни


13. 12.