Мартина и колажите

Нося вътре в себе си
на едно тайно място
необясними неща,
които горят със сурова сила,
имат текстура и вкус на желания,
детски характер
и страст на любовници
в разгара на лятото,
но между тях тлее тайна
със синя жестокост,
носи спомен за смърт
на нещо преди много обичано,
затова във сърцата им есен е
и е вечно 1994-та.

Когато тези малки парчета се пръснат
те се превръщат в недоразумения,
електроимпулси от плът
директно в мозъка на едно дръзновение.
Случва се когато съм пиян.
Случва се когато съм чист & мъртъв.
Случва се да се събудя влюбен.
Случва се когато се събудя на системи.
Случва се когато имам всичко и посегна за още.

Моят глад за красота е безсмъртен,
а аз не ценя живота си.
Не ценя живота на тези тайни неща
когато ги превръщам в писмени обяснения
пред студените решетки
на една дървена маса
пред озлобените лица
на полицаите на моите чувства
съм безсилен.

Падам надолу.
После поемам по пътя на вината.
Смея се. Кълча се. Аз съм страхотен.
Пазя тези неща като камъчета
от едно детско и чисто море.
Тя използва черно-бели снимки
на нея и брат й,
после прави нещо друго от тях.
Звучи ми толкова невинно,
че искам да я прегърна,
но обикалям сам по себе си
студените коридори
в моята собствена къща.
Затворих се сам
докато другите правят разни други неща.

Не е ново за мен.

От очите ми падат камъни
и всеки от тях си тежи на мястото.
Пак се раждам с вълни
и пак вечер се свивам в утробата,
и вместо да изтрия себе си
в името
аз се отпускам на бавни обороти
на дъното на сладка болка.
Причинявам (си) я.
Дишам с нея. Ценя я.
Не знам колко дълго ще ме прави съществен за себе си.
А мен ме чакат три души
да направя избора
а аз знам, че избори няма
и три възможни съдби
ме чакат мен да избера
съдбата си,
а аз знам, че съдба няма
и мен ме чакат три незавършени сценария
на които знам, че творецът съм аз
и Аз-а е в нищото
и Аз-а е пеперуда
и мен ме е страх от пеперудите
и Аз-а е ембрион
обвит с противната плацента на този Нов живот
и Аз встъпвам в него.

28.12.2010