- - -

когато тя идва
неочаквано
така внимателно
разбива се капка
върху тежка трева
тя е в нежно
светлосиньо
кръгла
почти съвършено
бяло лице
връща спомени
от близкото бъдеще
кратко минало
в първия месец
на моята бременност
връща дните
и жълтите вечери
фас по фас
под мътното осветление
имам склонност
да си мисля
че е било
съвършено
това минало
тъй близко

защо?

вече съм друг
тя е друга

тя е тиха и чиста
принцеса

къде са
моите утрешни
дни

аз продължително
красиво
свръхвнимателно
се
раждам

7.04.

думите

сутрин
вечер
думите са бързи пружини
натягат въздуха
между нас
футбол
по радиото
неочаквано хубава
закуска

ти ухаеш на хубаво
ти имаш кофти съдба
на брега
на стълбите
ние сме дяволи
ние имаме светли планове
имаме голям
мрачен
дом
говорим с думи-
бързи пружини
навиваме се
и
после отпускаме
с цигара, чаша чай

вечер
сутрин
думите ни отекват
в стените

сутрин
вечер
често
мълчим

и
само димът
рисува
нервно
вълни

1.04.2010

твоите списъци

подредените думи
минават през мен

гнили ябълки
стари приятелства

мили спорове
милите пози

шарените ти шалове
и трудните думички

няма ме
в твоите списъци

нито в тези
на твоите приятели

отчаяно
съм отдалечен

31.03.2010

х х х

през клоните ти
като точни стрелки
падат
изрядни лъчи
светлина

само тя
е за мене
приятел
когато
се сривам
тъй малка
във твоите
корени


спомени

31.03.2010

изводи

защо не ме оставят
на мира
защо не ме въздигнат
като богиня
защо стоят пред мен-
обвиняващи животни-
жестоки и зли

кои сте вие?
кои са те?
къде
са моите скрити
във запас
усмивки
точните защити
плановете ми
за тази ситуация
градени
с години

те ме бутат
към ръба
хистеричният припадък
на моята
чуплива
персона

не съм личност
а черно-бял
персонаж

оставете ме!

нейните мисли
се разплитат
във паника

тя пада бавно
на близко легло
тя отваря очи

тя потръпва

ту я има
или я няма

тя е кукла
от фин
източен
порцелан

студени ръцете й

оставете ме!

студени страните й
студено сърцето
това мъничко
черно
сърце

мъничка
мъртва японка

пътувахме с лодка
нагоре
по онази река

спрете ме!
не!


над главата й
тъничка крива
потреперва
едва

нейното малко
и черно сърце
пое по
онази
река

и тя е
вече
сама

31.03.2010

пеперудите

ти вече знаеш знаците:
тежестта долу в стомаха
когато лицето изтръпва
бързите мисли
убийствено бързи
и пеперудите
господи! пеперудите

избягвай гледките:
нож, блистер,
колан на клуп, оставен на масата,
твоите собствени белези,
кърпа, газов котлон,
бутилка, зелена тетрадка,
игла, безопасна игла,
карфица-
тогава идват пеперудите
господи! не пеперудите!

какво правиш?
заравяш глава във земята

какво искаш?
да избягаш
изчезнеш
изтриеш

как действаш?
посягаш хаотично
търсейки
голямата гума,
с която да изличиш спомена

за какво?
за пеперудите, господи

пеперудите, господи, не!

само
не пеперудите!

слушай себе си
слушай себе си
слушай себе си

бягай от другите
бягай, бягай далече
от другите

звуците, звуците
господи! звуците

от какво?

от крилата
на пеперудите

господи! само не пеперудите!

прости греховете ми
и не пращай
недей!
пеперудите

техните тежки крила
подлудяват

тежкият прах
от крилата
те смазва

кънти ехото
ехото ехото

от какво?
от крилата на пеперудите

господи!
не пепрудите!

те крещят
ултразвуков минор

тиставаш тревожна
ти ставаш едно
със страха

от какво?
от пеперудите

господи!
господи!
господи!
само не пеперудите

тази вечер поне
господи, не!
само тази вечер
поне
моля те!

само днес
не изпращай
при мен
пеперудите

те идват отпред
заграждат отзад

те са вътре в мен

вътре в теб?
как?

пеперудите!
господи, не пеперудите!!!

те мразят лъжа
ти мразиш да бъдеш
сама,
но
ти мразиш
и пеперудите

господи! пеперудите!

не!

падаш на колене
и
се молиш
на пеперудите

те
са
десетки
милиарди
милиони
легиони
от тежки същества
с ефирни цветни
крила

а
ти-
сама
срещу тях
срещу другите

господи!
пак пеперудите!

слушай себе си
слушай себе си
слушай себе си

вдигни високо глава

пада нощта
и с нея идват
мислите-
лудите

на сутринта
ти си цялата
мокра

и те е
страх

от какво?
пеперудите

господи!
докога пеперудите?

- вдигни глава!
- докога?
- слушай себе си!
- докога?

- чуй ме!
- къде си?
- чуй ме!
- слушаш ли?

- къде си?


при пеперудите...
господи!
тя отлетя
с пеперудите.


30.03.2010

моят град
ме посрещна
с влажен бетон

сърцето във скоба
и фасът горчи



строя камък по камък
нов път

по него
се качвам
обратно
нагоре

29.03.

В планината
са мъдри дърветата,
но в сърцето си
нося града
с бетонните сгради,
улиците разкаляни,
трамваите,
жиците
и малко тъга.

На брега
се разлива надеждата,
но в сърцето си
помня деня,
в който горих
със цигари ръцете си,
помпите,
кризите
и малко тъга.


07.01.

___

Ако говоря направо
навярно ще стане горещо
и ще се скъса по нещо
във нашите черни души.
Стегнати в кръг от вина
нашите празни сърца
бият във лууп- като в сън.

Ако нищо не кажа
навярно ще стане тъй тихо
и мрачните щрихи
ще се слеят във мрак и тъга.
Стегнати в кръг от вина
нашите мъртви крила
пак ще посърнат навън,
като в сън.


18.01.

обратното става с аспирация

нека вляза в мавзолея
на образцовия ти дом

виждам в теб
изгубена приятелка

тя вече не търпи лъжите ми

не ме оставяй
адски ме боли

нека върна лентата
назад

обратното ще стане
с
аспирация

18.01

в коридорите
под мътна светлина
осемнайсет луди
подбирани с конкурс
създават смут-
не спят

светът разбива
моите лимити
а аз троша
стена подир стена


18.01.

отломки от сън

от всичко останаха
отломки от сънища
които ме връщат
назад вътре в теб
неизригнали бури
гръм от ясно небе
с теб стоим в мъртви стаи
неща и събития
се разбиват на малки
твърде малки
парченца

Внимание!

срив
във система от тежки
врати
и съмнения
ние вярвахме
в тази
същата
перверзна математика

сега съм тук
без думичка от теб
захапал съм трохите
нов живот
безока стръв

със свойта кръв
платих
в раните ми- сол
в очите- болка

стани едно със мен
върни ме там
върни ми дните
нея
мъртвите приятели
върни
не говори

от всичко тук останаха
отломките от сънища
празните съдби

една от тях
смалена до петно
мастило
все още иска
да живее
в свобода

сега


26.01.

х х х

Ще смачкам
миловидното лице:
ще те ударя.
Във каданс
ще паднат
моите стени-
отвътре луд човек
стои.
Да, той ме кара
да крещя така.
Моите правила
като насън
разтварят се в мъгла.
Ти си сама.
Противоречиш на себе си.
Умирам в яд
и гняв.
Светът-кафяв.
Светът е болка,
срам.
И аз съм. сам.


27.01.

JC

Това е.
Скорост,
празна магистрала.
Зов за сън
на предната седалка...
Теб те няма:
смърт.
Без теб:
безкрайна паника. Сега.

Заплюй света пред себе си,
единствена реакция-
спасение-
директно във системата
ще вкарам кръв
и после- нищо.

Със 130 км/ч
към своята стена...

Не вярвам
вече във това.
Поглъща те
студената земя.

Без сили
аз ще продължа-
ще стана мъртъв
като теб. Сега.

И без да мога
да те преживея
ще вкарам смърт и кръв
навътре.
Пустата земя
засъхва.
И този гроб
там
до голямата река
е ничий.

Ничий съм и аз.
Без теб е мръсно.
Празнота.
Вдигни ръце от мен!
Вдигни ръце от мен, тъга.

Поемам пак
по празен път
назад.


02.02.

на Диана Р.


Без бог,
без власт, която да ни
подчини
живеем.
Адски кръг-
съмнения, лъжи-
и всичкото е
път към дните ни,
път към светлите ни дни.

Кажи ми:
виждаш ли
в дърветата
и птиците
звезди?

Аз виждам,
че звезди сме
аз и ти.


5.03.

Д.

Ти си моите
шейсет излекувани рани,
стоте неизречени тайни,
мъртви петна,
моите шибани сънища,
все по-назад,
все по-далеч:
тебе те няма
вече до мен.

В мен останаха
черни
безчувствени
зони-
белези,
стари петна
от тъга.

Стреляй във мен!
Сега наполовина
ме няма.

Ще влизам-
само понякога-
в твоя
момичешки сън
като трън
във очите ти
ще викам сълзи
както преди.

Аз и ти-
трудно разкъсано
цяло,
моето тяло
помни
всяко докосване.

Забрави
бавните дни
или
сложи ме в Земята
и после
до мене легни!


6.03.

*

вечер

джазът по радиото

смехът с другите

споделените фасове

сутрин

бисквити 'закуска'

кафето на пейката

аз силвия плат

и тихият вятър

и цветовете на птиците

дворът

гнилите ябълки

черните черни къртичини

тревите

и слънцето

вече са истински

дните ми

и джазът

по радиото вечер

вече

е истински

23.03.

х х х

тук във къщата

няма тихи места

крада от времето

и тихо драскам

по ъглите тайно

паля цигара

тук не трябва

това и това и това

сам сред всички

без минута покой

търся мир

в празната стая

в коридора сред

другите скърцане

тези мънички мигове

и кратките откровения

ме смаляват и правят

съсвем друг от преди

променят ми мислите

променят ми думите

ставам непознат

ставам от сън

от тихите мъгли

вън през март

през прозореца

тихо се измъква

струйка от дим

чувам стъпки на много хора

сам в кухнята

зад стените са другите

дали се чувствам гузен

когато намирам сила

в това себично затваряне

аз чакам и чакам

и някой ден ще дойдат

феите на разсъмване

дотогава лепкав мрак

по коридорите пада

тежко като кафе

прави лепкави ъглите

прави кухи стаите

кара стените да се

приближават навътре

е дългото пътешествие

съвършената тишина

сънувам я имам я

когато сутрин се вдигна

и когато вечер спокойно

говоря съм силен

деветдесетте дни са

само началото виж ме

най дългият път

вътре в мен е част

от вселената чисто е

и в небето тежат

оловните облаци

пред мен се изнизаха

двайсет съдби

и с някои от тях

ставам близък наистина

взимам и отхвърлям

и вечер заспивам така

както не съм от години

бързите дни бавните дни

чистите дни солените

болни сълзи и усмивки

застават зад мен

и ме пазят

смален между две планини

аз се раждам

по шестнадесет часа

на ден

и

очаквам

23.03.

х х х

Крехкото равновесие е

като малък взрив

в клетките

на моето собствено

разстояние.

Къде е моята

къдрокоса

малка жрица?

Върни ми дните

Мрак и нищета

Звездите

се подреждат във квадрат,

Земята

се върти назад.

22 март

х х х

Изпратих ги всичките

по близкия път

и се сгуших

в родопското одеяло

в тази претъпкана стая

в моя мъничък ъгъл.

Отпуснах глава

и извиках пак

онзи спомен

тогава,

отдавна,

преди

и сега.

Момичето с ангелските коси:

тя

ми

липсва.

25. 03. 2010