Thursday, July 12, 2007

мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са кървави облаци, а срещу мен е само горящо мълчание



мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са ранени кървави облаци, а срещу мен има само мълчание.
тръгвам си сам по пътеката, през мен преминават видения, малки отломки от минало, но твърде заети със себе си.
прибирам се малък в черупката, по пътя опитвам престорено добро настроение
обаче даже няма пред кой да се преструвам, направо е смешно.
всичко е толкова мръсно и просто, че направо ми се повръща от лицемерие.
просто, някаква извратена гавра, ирония,
и хоп!
аз вече нямам усмивка в себе си

(защо не сме като амебите, мравките, милите? все по-свирепо боли, това е мръсната истина.)

3 comments:

Smiling said...

wow

drive like there's no tomorrow said...

^^ добър вечер, какво ми казваш с това?

:-I

qbal said...

студено е този път, вървя по левски и свивам по гурко. непрекъснато хора, здрасти - здрасти! усмивки и приказки държа студена бира в студена ръка, после махам маската и продължавам, а очите ми единствени от цялтото тяло горят ли горят. горчив вукс в устата ми. от пиене не се умира, май.