Friday, July 13, 2007

отговор



наляво-надясно
и улици,
и ъглите,
все по остри в душата ми...

да, разбира се, аз се опирам на тях,
но понякога боли
и гори
право в лицето ми.


и, разбира се, аз разбирам
и после пак,
после пак
после пак...
но нищо в мен не остава,
не остава нищо,
нищо
във мен
просто така
ненаказано.

ще остана встрани
от всяко

мое,

себично

желание.

ще стана по-хладен
отколкото
мога,
но дали, о! дали,
ти-

мое

далечно

мечтание-

ще видиш във мен.
ще видиш ли всичко във мен

отвъд

ежедневната

злоба.

4 comments:

Hristo Lichev said...

нередовни пътници
возим се вред с другите
без билет
за голямото представление
воайорстваме
скрити зад думите

shentov said...

с дрънчащо поклащане, братле, се таралянкаме
надолу по пътя
към (буквално или преносно)
последната спирка.

qb said...

а не може ли да си купим билетче? за всеки случай де... верно че за две спирки само ама...

shentov said...

жилетките дебнат. може.