моето небе се отвори на две
притиснат в прах и пот във влакови купета
изтръпнали ръце и свито от ляво
натрапчиво
искам да те докосна
моето небе се отвори на две
иззад издраните ръбове на памучени облаци
не ме гледат очи
не ме гледат с надежда,
изобщо има ли някой с мен?
моля те!
моето небе се отвори на две-
и сега, извинявайте, но се разбрахме да е честно-
въобще не е поетично или не знам какво
това мое небе просто е скъсано
и през него инцидентно изтича
всичката обич
има ли там някой някъде
жаден?
покачен на небето съм толкова сам.
3 comments:
добър си.
в какво
в думите.
Post a Comment