Monday, July 16, 2007

покачен на небето

моето небе се отвори на две
притиснат в прах и пот във влакови купета
изтръпнали ръце и свито от ляво
натрапчиво
искам да те докосна

моето небе се отвори на две
иззад издраните ръбове на памучени облаци
не ме гледат очи
не ме гледат с надежда,
изобщо има ли някой с мен?
моля те!

моето небе се отвори на две-
и сега, извинявайте, но се разбрахме да е честно-
въобще не е поетично или не знам какво
това мое небе просто е скъсано
и през него инцидентно изтича
всичката обич

има ли там някой някъде
жаден?

покачен на небето съм толкова сам.

3 comments:

Калан Амнел said...

добър си.

shentov said...

в какво

Калан Амнел said...

в думите.