АБВ

А

Аз съм глава, пулсираща от болка.
Апатичен съм пред себе си и другите.
Абсолютно бяло грее вътре в мен,
а очите ми- те просто са предатели.
Ако все още искаш да погледнеш в моя личен
Ад:
артисти, окачени по дърветата,
абсурдно подредени думи,
алабастър като в оргия по Бъроуз,
антична и
абсурдна
алегория...
Аз съм
Аз.
А ти си...


Б

Безжизнена поема
бавно разлива тялото си в този празен файл.
Безумно много грешки, една зад друга, ме държат
безкрайно
буден.
Боли.
Болят очите, мислите.
Бръмчи радио на празна станция:
бял шум
без смисъл.
Бягам.


В

Вържи ме за леглото и избягай.
Вътре в мен е призрачно и гадно.
Върни ме във годините с прераждане,
върни ми детството с усмивките.
Вълнува ме едничко настоящето- черни
вълци тичат през полетата.
Вярваш ли, че някога бях друг? Не? Не
вярваш ли? Добре...
Върви напред,
виновен съм.


11 май 2008