Черен, мръсен валс са ми мислите:
раз,
два,
три.
Вятър на тихата улица,
моята улица.
Тихо!
Вените ми са пътища,
реки, разклонения.
В тях пускам корабчета
с малки морячета.
Без капитан.
Само навътре
от черепа
имам власт.
Тихо!
Едно.
Две.
Три.
Тайна.
3 май 2008
1 comment:
нали знаеш, че притко си изпати от своето увлечение по корабчетата и подлуди подлия молифан и раздрънкания сръчко като им натресе ужас на главите. don`t be such a Притко!!!
Post a Comment