Скръб / Кръстопът

Болезнено бяло е цветът на скръбта ми
по отминало време.

Тъжно.
А някога,
(вече изглежда много отдавна)
дните бяха красиви,
дните бяха светли, зелени,
а сега всичко е минало
и да мислиш е
бреме.

Нежно лилаво е цветът на любовта ми.

Май само тя ми остана
в края на този път.
Някога търсех
и дори
понякога
срещах
красиви хора;
всичко беше едно обещаващо,
обещаваше нещо красиво.
А сега
чувствата плъзгат безименен пръст
по ръба на бръснач.
Сноп съмнения.
Скръб.
Кръстопът.

Примка,
която се стяга при всяко дихание.
Да спра да дишам-
вече само мечтание.
Скръб.
Кръстопът.

14 май 2008