знак

понякога
моите малки съмнения
те стават драми
превръщат се в дракони
бели гъвкави улици
простряли тела много напред
търся в себе си силата
и поставям червения знак

понякога
е усилие да завърша деня
той става време
превръща се в ужас
стенещи тихо в пламъци
в моето лично безверие
премахващи моите списъци
поставят червения знак

някога
мислите ставаха факти
фактите бяха причините
аз ставах нежив и автоматичен
и дори една десета от цялото инфо
не стигаше по предназначение
една силно задънена улица
пред червения знак

днес
моите съмнения стават дилеми
дилемите са предзнаменования
метафизични чудовища
и моите мисли лягат уморени
и странно притихнали
долу в краката ми
пред червения знак

знам че не са истина
знам че истината е болката
но

понякога
моите малки съмнения
порасват големи
превръщат се в дракони
като непослушни проклети деца
и лицата им- грозни сърдити
аз намирам във себе си силата
и поставям червения знак


18.10.

магистрали

спират минути часове и дни
посявам бури
жъна ветрове
и после тихо страдам
над реколтата от мъртви гласове
от имената на милионите изгубени
когато тръгвам в мене срещат се лъчи
с безумна скорост
в мен порасват магистрали
по които с тебе карам
оплаквам с мъка всички мои километри
живея бързо
разкъсвам с виковете си безброй уши
зад мен остават влажни дупки
остават гробове
постлани със цветя
земята тихо сляга
под тежестта на мокрото небе
от сълзите на всички мои бивши облаци
в оловен облак раждаш се и ти
с преглътнат ужас
зад хоризонта паника изгрява
изнемогваща природа
с артритни стави
много ме боли

спират минути часове и дни
посявам ужас
жъна врагове
и после тихо страдам
над реколтата от мъртви богове
от имената на поредните изгубени
отново тръгвам:
в мен се срещат аз & ти
безумна страст
в която
спират минути часове и дни:
посявам смърт
и жъна трупове


17.10.

част от света на момчетата

аз си направих дупка
в новите дънки
от които ме беше смътно срам
аз написах на ръката си
"страх" и после "забрава"
след това много години
писах по ръцете си с брайл
аз ходех дълго и привидно безцелно
по две-три малки улички
на поклонение в един
заден двор на "Аспарух"
кланях се пред името на
своя блед идол
превърнал се в прах
а неговото име-
изписано на една врата
на гараж-
беше нежно и властно
о! велико мое невинно
първо бягство от тази
неприятна реалност
един глупав свят
по- скоро невзрачен
в който приятели ми ставаха
само самоубийците и
само самотните
само те и самодивите
братя ми бяха поетите
само с тях аз бях тогава
част от света на момчетата

по- късно аз правех
дупки във себе си
тези остри предмети бяха
мои еднички освободители
от които ме беше смътно срам
аз направих на ръката си
една слънчева система
може би не исках
да забравя, че съм едно кротко дете
на слънцето и лятото
но онова- късното лято
във своя умиращ вариант
аз ходех дълго и привидно безцелно
по същите малки сами улици
на поклонение в поредица
от задни дворове
в поредица от еднотипни
свещенодействия

днес аз прекрачвам своите прагове
и малките граници
с богатото минало на оцелял от войната
чист и искрен сякаш за първи път
слизам отново по многото
мънички стълби
в едно облечено в пуловер подземие
за пръв път се събуждам
с желание, мисъл и план
за да бъда
част от света на момчетата

аз станах дори нещо повече
от онази очарователна
капка мазутна роса
по паважа
аз днес се случвам без срам
като пиша мойта и вашата история
по ръката си
танцувам пред вас сякаш никой не гледа
връщам онази древна и градска
енергия
която всички мислеха за загубена
може би мъртва
може би за момент
бил съм мъртъв

в този дъждовен ден
аз поисках да бъда
част от света на момчетата
в този ден аз за пръв път
имам онова
изгубено знание
за мъжката ми сила
която ме направи такъв
красив и смел победител
в този градски преебан сървайвър
и всичкото мрачно проклятие
от моите скапани текстове
на гневно дете
ме направи част от света на момчетата
и сега
по- малко безлик
и все по- малко самотен
мога да цапам
по всички останали поводи
със всички останали сълзи
на тази тетрадка полетата
защото аз вече съм друго момче
аз вече съм
част от света на момчетата


16.10.

нов живот

сложи във някоя дълбока
и черна черна дупка
в мрак & нищета
продажната и евтина символика
на твоята протегната ръка
сега ела и виж веднъж
в очите ми
във тях как гният с пламък
крехките стъбла
на този нов живот
който като воденичен камък
тежи ужасно вързан на врата

03.10.

причините

как ли е изглеждало лицето ти
преди да се превърнеш във въздишка
преди да станеш
част от листата на чакащи
преди да си в колонката
на вестника
вместо име- просто инициали
вместо кик- предателско размазване
преди да скочиш
в земното притегляне
от малко столче-
право на небето

защото горе там
отдавна няма грешни и неверници
няма нищо в Долната земя
защото всички вече раждат се
нещастници

когато сменяш кожата си
сменяш дните
разкриваш малко
за красивите удавници
разказваш тихо за онези
които водите ни отказаха
да върнат

но как ли е изглеждало лицето ти
подпухнало и синьо от водата
с издайническата черта-
релефно колие на шията
със дупка колкото цигара
във главата
простреляна от мисли
и материя
и вместо име- просто инициали
просто ред във полицейска сводка
с бутилка водка, малко приспивателни
пътувайки към своето далече

преди лицето ти
да стане зло знамение
преди да плачат майките
преди да цъкат с укор
и съседите
да сложат имена
да сложат своите причини

но само ние с тебе знаем
че причини няма
само поводи
само ние с тебе знаем
за столчето и земното притегляне
за всички малки средства
за забравяне
и колко възпалена е
онази малка дупчица
която се отваря
след това

02.10.