тя, понякога

тя, понякога...
понякога тя...

понякога,
вместо да свири на флейта
тя гледа в пространството
свръхдистанцирано.
няма
за всичко човешко
около нея,
няма
за всичко, което сме ние,
няма тя вече
сълза-
ни една...

боли ме.
за нея...
и нея.

толкова сама е
понякога.

понякога тя...

19 април 2009

Възрастна жена
рови в кофа-
нещастен опит
за улично
хайку.
В този град
живеят много
и много тъжни
хора.

Сънувам сън:
буден на пейка
в града.
Някой умрял
и улиците са
Ад.
Приповдигнат хаос.
Мъртвецът не е в църквата-
умрелият съм аз!
И целият този ужас
ме застига тук,
точно тук-
на пейката,
баш в центъра...

Ще вземат да кажат:
'този да не е от тези',
и после 'я камилата'...
Познах суетата
и наяве
и в съня си.
Реших-
просто линейно уравнение-
2 и 2 прави 5,
двама- поне едно малко,
живей в добрите дни,
а после пуши на прозореца;

На пейката
усетих
колко
съм
сам.
От обратната страна
на вече видяни събития.

Кога ще останем
само двамата?!
Вместо това-
тройно оплитане.
Ти вече си тръгна сама,
бързо отлитане
от мрежата
на цял метрополис
изгладнели
умрели
души.


Ние сме като кучета.
Ще се хапем,
ще се делим на страни,
на вълни
и течения.
Ще търсим-
във всичко-
нарочни (порочни) предупреждения
и знамения.
Всеки от нас-
със свое учение...

Само дето
Ние сме вече
твърде далече,
а някои
са твърде високо
за цялата тежест.


май 2007- април 2009

III

^^^
Шум от дизел,
градска плът.
Тръпчиви мисли
надолу по магистралите...

^^^
Клавишите
пазят още
умората
от писмо ненаписано...

^^^
Под стрехите
бавно се процеждат
сълзи:
отминаваща зима...



9 април 2009

парчета минало
скъсани хартии
в плик напъхани
шептят задъхани

назад, назад

когато пропаднеш
най-долното дъно
няма път
само нагоре

кой те излъга?


всичко е
единствено движение

назад, назад

не бъди наивен
малък
супермен.
ще бъдеш безпощадно пак
духовно и телесно
зле осакатен

9 април 2009

април

на К.

той е сам във своя дом.
изгубени следи
и въпросителни.
цял
бял
лист,
треперещ лист,
трепереща ръка.

април е топъл,
жива е кръвта.

посяга към небето
ясно син
ням поглед.
и цигареният дим
чертае
сам
там
чист,
треперещ лист.
но вътре е мъгла.

април е топъл,
жива е кръвта.

той е сам във своя дом,
над него е света
премазващ
всичко-
цялата
мечта.
раз-два.
и
краят е това?

април е топъл,
топла е кръвта.

5 април 2009

БОЛНИЦА

I.

Сутрин се будя
с ужас в очите-
гневната болка
изпива съня.
Сухи са вените,
празни са дните ми-
сиви отломки
от стари неща.
Старческа немощ
притиска ръцете ми,
извива ми мислите
и плюе встрани.
Гнусно е всичко-
повръщам с насмешка-
мирише на гнило,
тежко смърди
в мръсната болница.
Моите вени са тихи,
плачат от ужас
със сухи очи.

31. 03. 2009


II.

Редици мътни очи
по мръснобелите коридори.
Отчаяние
и
миризми
на мъртво, срам,
рани отворени.

Диаграми
надигащ се страх.
В мокри нощи:
нула прозрения.
Подкожни инжекции
или прах
дълги седмици
сляпо
търпение.

Не искам вътре.
Не искам навън.
Невиждащ страх вътре в мен
през Вселените:
по коридорите
лепкав здрач
притиска
моето
вцепенение.

03. 04. 2009

х х х

Сенките, сивите сенки
под клони от мили
съмнения;
Остави ме отляво
до пътя
върху релси от грешни
решения.
Спри със мен
или давай нататък
като в класическа
крими история
под сенките,
милите сенки
на театралната
бутафория.

16 февруари 2009

RIP Lux Interior

the Zombies- She's Not There

1965

Отвличането на автобуса София-Варна 27.I.2009

на Мирослав Блажев (33)

[няма грапави ръбове
няма грапави ръбове
няма грапави ръбове]
и:
отвличане,
свличане,
тичане,
тичане!
Тоя
няма акъл,
няма мозък
и чул-недочул
нае*а
стюардесата.

- Искам си
медиите,
педи-трагедиите,
всичко ОК
до стотинка
обратно.

Първо е груб,
после е тъп,
той е ръб.
Да отвлечеш
автобус
за сефте
е менте,
копеле!

И генералния секретар
го накара, пънкара,
и му се скара
и той
се предаде
и парички му даде.
Е да, де!

И май, че момчето,
няма трето и пето
някаква турбо-филмация
генерал-изолация
пистолет-инспирирана
ХоРеМаг финиширана
авто-мото тресня
станала била.

А ченгето си трае
или май че не знае
и по ТеВе-то
заради момчето
със пистолето
се разговаря и мели
и свалят се маски
директно в ефира
за да разбере
всемира.

"Намали си ТеВе-то,
че ти къртим ченето!"

подпис (не се чете)

вдъхновение

Stalaggh is a Misanthropic-Nihilistik project of leading individuals from both the Dutch & Belgian Black Metal & Electro-Ambient scenes, with as aprior aim propagating the soni ideology of human genocide.With among its members as a murder convict & a mental institution patient, Stalaggh is bound to awaken imotions of depression, hate, nihilism, fear, chaos, misanthropy & drag you deep down into its pits and voids.

Reciprocal

Easy days I changed for
nothing.
Chose to stay awake
alone.

Please refill my script for
loving,
simple feelings
little hope.
Easy days I changed for nothing.
Thought it was an easy score.

I gave away my dreams
for kicks
and I'm kinda sorry
I just ran out of dreams
too soon.
Easy days I changed for
nothing.
Emptyness is yet to
come.

Pulse

A clockwork candy
in the shape of grapes
the old Lieutenant
liquidates.

False alarm
and chopped fake teeth...

Try using junk
as means to something,
try spilling soda
on the floor.
Naked mummy'll get
yr offspring-
young fresh fellows
on the road...

I got a postcard-
grim memento
right from the novelist
of God.
Was it empty or
I'm looking
at the wrong side of the door?

Gypsy psychic got me sugar
at a motel daycare on the road...

Ship of fools!
Can't find my pulse!!!

jan 6th 2009

Scarred

Tight ropes,
my stiff heart and
my madness.
Turned my back
on the wrong side...
Days like treadmill,
fast and bitter,
dusk 'till dawn,
midnight howl.
My windows have no curtains:
seems I've nothing left to hide.
Exhibiting my paranoia
might be a letdown
(or a score).
What I expect from
being selfish
not realising that
in fact
i am?
Prove myself another
victim:
worthless
paralysed
young
pround
and scarred.

jan 6th 2009

The Sailor

The Sailor’s in town
buying up TIME:
These closing remarks
of a sickness of mine
emerge through a cloud
of cigarette smoke.
My groaning intestines
are begging for hope.


november 14th, 2008

King of Yr Own

Your Highness,

Your system is exposed to risk.
Your data.
You.

Another day you’re waiting
for the crack of lonely
dawn

questioning your sanity
and what is worth
and true

Sitting in a wheelchair
with a dirty
cotton crown

Your army’s blasting stereo
Wrapped in foil
and glue

Sounds a little gritty
When you’re
high and down.

Visions turning slightly blue…

It sounds a little off -key
When you’re
on your own.

декември

погреба

последното

есенно

жълто

листо

* * *

плашещи ли са нощите
или е празно зад моите очи?
аз виждам картинки зад мислите,
но в тях твърде много боли.

и мислите- старите...
и желания- същите...
фантомна агония:
пак готвя в съня си...

гоня ли духове в дните си,
или просто застинал стоя
пред бялото на стените ми
и се моля за миг да заспя?

над чувствата- малките
и мракът във къщата
фантомна агония:
пак готвя в съня си...

и си мисля вече абсурдното,
идиотска фатална ирония:
след болката идвало трудното
а от мен остана само история.

страховете ми- целите...
белезите ми- същите...
фантомна агония:
пак готвя в съня си...

9 ноем. 2008