1) Avaz*

Улицата блести като след дъжд от светлото на общинските лампи. Всъщност навън е по-топло отколкото зад стените. Фините звуци на премерен сигнал през аналогова настъпикутия право в десятката на личното ми stereo.

Като малък броях светещите квадратчета на отсрещния блок. Не може да се кара колело по тъмно за да не те забърше някой психясал надежденец с Москвич. Затова седя зад масата в кухнята и броя квадратчета на тъмно. Баба ми ме намира и ме завлича пред entertainment сандъка за Лека нощ, деца.

Шум. В сърцето имам шум. Листата шумят през есента. Шумът от паузата между песните, идва от няколко жици в баса ми, които не се погаждат добре. Отворих го, но жиците са повече от познанията ми по поправяне на жици.

Трезвен на щайга във вторник в София. По ирония на съдбата съм призован точно тази вечер.

Мислила ли си понякога колко лесно щеше да е ако желанията се изпълняват със скоростта на звука. Моите щяха да приличат на реактивен двигател. Бърз шум. Затова понякога ме боли главата зад тъмните завеси, зад добре изолораната премерена усмивка по уличките в центъра. Слушалките ми са евтини и пропускат шума на София. По булеварда изцяло изблъсква музиката и се настанява удобно в ушите ми.

Бас с Big Muff право в корема.

* Avaz (тур.) - Шум (б.а.)

image: ®eplikas- avaz

2) Yok*

Изкачи се по стълбите. Избери си мелодия от random парче преминала история, от някоя порция нули и единици, която е била гост в твоята чиния. Чу ли добре как изричат гърлено техните думи с ритуално упорство. Няма да можем да продължим без да подадеш ръка. Няма да можеш да подминеш това с лека ръка. Регистрирай се.

Оглеждай се! Не падай от високо. Всъщност, въобще не падай; стой! Ще е много чудесно при мен.

Вчера: телефонът ми звъни на четиридесетата минута от интересен балкански филм. Бързо променям плановете и потъвам в тимуровско състрадание. Хващам 76 и за половин час пристигам на явката; по пътя слушам Koledoyuran. Вълната ме носи със силата на стар Мерцедес нагоре по Цариградско, момичето на съседната седалка чете нещо от типа на 'Псалм на подсъзнанието’, мислено го свързвам с донхуановски хипи истории от лятната ваканция на палатки на Иракли и Смокиня (не бях аз). Сега е пролет-зима и от юг ме ебават на новопристигнал. Последните 42 стотинки в нокиата отиват за сигнал, че съм пред вратата. Звънецът 33 не работи. Не разбирам и маркировката. Обаче вратата е на един шут и за малко да не похарча 42-те стотинки...

В стаята е момчешки безпорядък, пием бира и не можем да се сетим да си пуснем музика половин час. Пауза.

На сутринта се изтягам ленив като котка, после ставам, двамата пушим и аз скачам на врата на задачите, но пак закъснявам с 10 минути. Тътря стол от кухнята на Вазов 2.0 и вдигам шум.

Бюджет: 3 лв. Два отиват за цигари Мелник, един за дебел седмичник, който не прочитам. В редакцията другите ме гледат очудени от избора ми.

Имам да пиша и друг текст и идеи, и справочник. Колелата се завъртат. Старт!

В съзнанието: импринт от последното четиво, двама луди преследват тайна като съвременни 3D индианаджоунсовци. Ще го преживеем някак си. Бърз трилър с исторически и културни елементи. Спорт за зъби, гимнастика за езика. Семкаджии от всички страни – съединявайте се!

Във филма пред старото кино във Вождовац е соц.

* Yok (тур.) - Не (б.а.)

image: ®eplikas- koledoyuran

3) Karabasan*

Тръпки, ...а-а-а! Остатъци от мислене любезно прещракват в главата, някъде в тила. Мръсни мисли, досадни като гръцки хор с максимум reverb. Искам да се отдръпнеш внимателно от мен, назад, назад! Маски, направени от царевица.

Интермедия: два целомъдрени касови апарата спорят за Хегел, ще купуват toy-камери на едро и ще отворят онлайн магазин за недоверчивото прясно поевропейчено племе. Кой ще проявява филма не е ясно. Чакат доставка дигитални гърбове за закърняло мислене. Колкото по-мацнато, толкова по-арт. Поп-арт. Арт за попове и попадии, видехме им номерата, дадоха ги по телевизора. Задния номер, задния...

Асоциации на парче в храма на Шоубизнеса. Малко по малко. Лека полека. Хората си правят брейнсторминг вместо линия сутрин за загрявка. С кафето, някак си...

Част две: назад в пътуването ми, моменти, които съм пропуснал, но са регистрирани, вятърът, пейките на Таксим; нагъл мустакан ме гледа, знам че ме гледа, отварям вестника и се преструвам, че чета неразбираемите словосъчетания.
На петата минута вече тихичко сричам думичките, тези, които съдържат по-малко съгласни. Гърлено ‘р’. Искам да се върна там през нощта, но с по-добри слушалки. Soundtrack за топла леко дъждовна вечер. Поддавам се...

Кошмарът: не, не е само в моята глава; получих съобщение help + линк от брат ми. Линка не го давам, намери си свой линк с кошмари. Онази сутрин се събудих разтревожен, днес ме насметоха заради резултатите, макар да не бяха в пряка връзка. Паяжини. Иначе мерси за аплодисментите, доста игра ще падне; предчувствие.

Искам: да разпусна в контекста на плашещото зрителя. Готов съм на крайности.

Кореспонденцията с нея е: лаконична и в рамките на добрия тон. Смея да твърдя, че "резултира"** от прогресивната ми политика на тиха дипломация.

Слонове с пантофки на Маноло Бланик на светски водевил във Военния клуб. Майките им стягат папийонките до 42, после се женят.

Като цяло е тъжно.

Gnaw me!

*Кошмар (тур.) - б.а.
**respect @ http://www.partyara.blogspot.com, тя също ъпдейтва рядко, но пък е определно шесторъка в останалата част от действителността;

image: ®eplikas-dadaruhi

outside my window

дълготрайна

drug филм:
сънувах как се опитвам да се интоксикирам по разнообразни начини и на необичайни места, обстановката е ърбънхардкор, резултатът повече от незадоволителен. в общи линии повтаря импринта от задгранични преживявания, прибирах се с лека глава в петък и стрелбище беше атина. въпреки притеснението ми, че съм се 'пуснал' по плоскостта, сънят преминава в необичайна среща със стара тайна на една софийска спирка. отърсвам се от съня с email:

сънувах, че съм на спирката на Орлов мост и те виждам как слизаш от един автобус, ти започваш да тичаш към мен, аз започвам да тичам към теб, но се разминаваме. аз (озадачен) се обръщам назад и те виждам как ти също гледаш към мен и се усмихваш много щастливо.

добре ли си?


(не съм й писал откакто ме хвана да й навлизам в личното пространство. все някога трябва да призная, че има любов толкова дълготрайна след края, че дори аз се изненадвам...)дълготрайна? да, това казах...