***
пред очите ми като хартия изгаря
още едно мое желание.
този огън е хапеща болка-
моето частно и жалко изгнание.

какво правя на този остров в морето?!
на непреодолимо за мен разстояние
е най-чистото нещо, което
се превърна за мен в наказание.

[...sigh...]

тази вечер
боли
като никога.

тази вечер
аз вече
забравям

кой съм аз
и къде бях тръгнал

преди да те видя, сияние.
***

когато аз ти казвам нещо
вярвай ми сега
макар да знаеш
каква е моята игра
трябва да се откажа
да спася света
за да стане тъмно
както
до сега

за теб
за мен

две души
се лутат
в този грозен свят
изгарят

горят очите ми
и питат
в този грозен свят
догарят

ако не мога
никога
да те докосна
и погаля


земята нека се отвори
и ме погълне

мен ме няма

краят

празен

тези тежки, отчаяни вечери
бавно се нижат една след една.
аз мълча и мълча срещу сянката
в споделена със теб самота.

вечер тъгата ме хваща за гърлото.
аз хриптя във протест след това.
любовта ми със гръб се обърнала
загледана другаде мълчи ми и тя.

празен съм като шум меджу станциите-
мръснобяло поле вътре в мойта глава.
тъжните вечери, болката, лятото...
част от мен си отива сега.

промяна на вятъра-
вятърът на промята
ебал съм му мамата
hep-cat

на опашка за нов живот
новата песен на старите муцуни
ново двайсе и братле-дай-двайсе-стотинки

смърди на халтурка
освен това хванах и lurker-и

приказка

-
летя,
летя,
летя
аз пред прозореца
за да те целуна като в приказка.
една
целувка
на
една
принцеса-
и ето пак човек е птицата.
-

не

ето
почти невидима стена
отклонява
все по-плахите опити
да стигна
от
другата
страна

черни въжета

паника
ме стиска за гърлото.

черни въжета се стягат
около мен.

искам да викам,
но... спи градът.

спи ли тя?
спят ли другите?

покачен на небето

моето небе се отвори на две
притиснат в прах и пот във влакови купета
изтръпнали ръце и свито от ляво
натрапчиво
искам да те докосна

моето небе се отвори на две
иззад издраните ръбове на памучени облаци
не ме гледат очи
не ме гледат с надежда,
изобщо има ли някой с мен?
моля те!

моето небе се отвори на две-
и сега, извинявайте, но се разбрахме да е честно-
въобще не е поетично или не знам какво
това мое небе просто е скъсано
и през него инцидентно изтича
всичката обич

има ли там някой някъде
жаден?

покачен на небето съм толкова сам.

отговор

наляво-надясно
и улици,
и ъглите,
все по остри в душата ми...

да, разбира се, аз се опирам на тях,
но понякога боли
и гори
право в лицето ми.


и, разбира се, аз разбирам
и после пак,
после пак
после пак...
но нищо в мен не остава,
не остава нищо,
нищо
във мен
просто така
ненаказано.

ще остана встрани

от всяко

мое,

себично

желание.

ще стана по-хладен
отколкото
мога,
но дали, о! дали,
ти-

мое

далечно

мечтание-

ще видиш във мен.
ще видиш ли всичко във мен

отвъд

ежедневната

злоба.

този огън

-
притиска ме зверската липса на щастие,
празното взиране в бялото,
нуждата, дето изгаря
каквото остана от моята сива градина.
този огън не топли
и не угасва
от моят дъжд
тази вечер
не се раждат кълнове.
само страдание.
-

мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са кървави облаци, а срещу мен е само горящо мълчание

мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са ранени кървави облаци, а срещу мен има само мълчание.
тръгвам си сам по пътеката, през мен преминават видения, малки отломки от минало, но твърде заети със себе си.
прибирам се малък в черупката, по пътя опитвам престорено добро настроение
обаче даже няма пред кой да се преструвам, направо е смешно.
всичко е толкова мръсно и просто, че направо ми се повръща от лицемерие.
просто, някаква извратена гавра, ирония,
и хоп!
аз вече нямам усмивка в себе си

(защо не сме като амебите, мравките, милите? все по-свирепо боли, това е мръсната истина.)

очите ми изтекоха по теб,
изтекоха!

очите ми...

когато те видях в прозореца
в твоя свят.

а дните ми

задъхват се,
невзрачни и самотни,

чуваш ли?

ти си там от другата страна.
ще дойдеш ли при мен?

сънуваш ли?

сънувам

сънувам как стоя пред теб
смутен Холдън в дъжда
виждам през мъгла
а капките са от очите ми
отдалечаваш ли се бавно
или моят страх е клаустрофобия
във влаково купе

сънувам как стоя пред теб
и чета в очите истина
всяко малко пухче е желание
държа го в ръка и му се моля
а после ти го пускам
да тича срещу вятъра
по твоето небе

сънувам как стоя до теб
и всички малки мисли са признание
те се блъскат за да стигнат до покоите
мечти в лилаво и отвъд
красиви малки обещания
от устата
на едно момче