този огън

-
притиска ме зверската липса на щастие,
празното взиране в бялото,
нуждата, дето изгаря
каквото остана от моята сива градина.
този огън не топли
и не угасва
от моят дъжд
тази вечер
не се раждат кълнове.
само страдание.
-

мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са кървави облаци, а срещу мен е само горящо мълчание

мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са ранени кървави облаци, а срещу мен има само мълчание.
тръгвам си сам по пътеката, през мен преминават видения, малки отломки от минало, но твърде заети със себе си.
прибирам се малък в черупката, по пътя опитвам престорено добро настроение
обаче даже няма пред кой да се преструвам, направо е смешно.
всичко е толкова мръсно и просто, че направо ми се повръща от лицемерие.
просто, някаква извратена гавра, ирония,
и хоп!
аз вече нямам усмивка в себе си

(защо не сме като амебите, мравките, милите? все по-свирепо боли, това е мръсната истина.)

очите ми изтекоха по теб,
изтекоха!

очите ми...

когато те видях в прозореца
в твоя свят.

а дните ми

задъхват се,
невзрачни и самотни,

чуваш ли?

ти си там от другата страна.
ще дойдеш ли при мен?

сънуваш ли?

сънувам

сънувам как стоя пред теб
смутен Холдън в дъжда
виждам през мъгла
а капките са от очите ми
отдалечаваш ли се бавно
или моят страх е клаустрофобия
във влаково купе

сънувам как стоя пред теб
и чета в очите истина
всяко малко пухче е желание
държа го в ръка и му се моля
а после ти го пускам
да тича срещу вятъра
по твоето небе

сънувам как стоя до теб
и всички малки мисли са признание
те се блъскат за да стигнат до покоите
мечти в лилаво и отвъд
красиви малки обещания
от устата
на едно момче

без причина

-

всичко,
всичко в мен се сви.
без причина (може би).
от мен откъсна се вода,
и падна

като на каданс

в пръстта,
в градината
върху моето едничко цвете.
и всичко стана кал.

-

missing tracks

*
**
****
******
отпий от чашата под слънцето
аз и ти назад във времето
да се преместим отляво на хората
и после да се смеем с птиците
парковете са се смръщили
или примигват тъпо в жегата
аз и ти под ръка на спирката
вечер горе
прегръдка пред камината
******
****
**
*

край*

-
край
край
край
спри
стига
не
ти си за мен
празна страница
си ти
аз и ти
политаме
във постелята
аз и ти

без мен
без мен
без мен
без мен

политаме
край
политаме
край
край
край
-

___________
*след като няколко човека се поинтересуваха- ето го текста на новата песен

.

-
треперя.
а тайната ми същност
ми зяе в лицето "стегни се, чинаски".
викам и "еби си майката",
но съм като малко дете
влюбено
в отражението, което виждам
в лицето ти.
-
чакам.
почти ме боли от това колко си близо.
в моя град, ей там- зад ъгъла
стоиш ти- моя тайна.
изпивам те.
-

х

-
ти трептиш и се извиваш
под ръцете ми
всичко това е в главата ми
повдигам те над слънцето
мислено заедно в завивките
където и да си
обичам те
-

КПД-0

концерти

слизай от камиона

-

Съмнения

като голи охлюви

се плъзгат бавно по гърба ми.

Гнусно е.

Изнервен на ъгъла на Раковска и Сливница

чакам за среща

съдбата ми

Аре слизай от камиона,

ще те прасна-

и казвам.

Тя реши да избяга.

-

Колко още дни

ще минават

като другите?

Кога ще ми писне на кофата и ще ти разбия тъпата уста,

съдба?

-

обелки

-
трудно ли е да захвърлиш
една торба лъжи-
част от вселенското безумие.
обедняло и остаряло
то те чака всеки ден
на ъгъла.
подредени като военни
пред уличните казани
са всички измислени, казани, предъвквани и преглътнати
думи.
те ще дойдат и ще съберат сълзите ти
като пликче с обелки от ябълки,
като стари вестници с азбучни истини
и ще ги отнесат нанякъде.
-

.

-
по пътя към теб ме налегна тежка умора.
изчисти мухъла от себе си
и излез.
изяж света.
-

( ^ )

три мисли имам в моята глава:
една е страх
а две- очакване.

солидарност

цигари II

-

Пуша ръчно свити цигари

сам в леглото.

Във всичко това има очарование.

Ръчно свити цигари и може би

пишеща машина (Маричка) -

мечта за подрастващия ми мозък.

Вече двайсет и втора година

издигане.

А цигарите гонят кислорода

от моята малка, сива

нагъната пустиня.

Там аз засаждам парченцата

буря,

останали след всички минали бури,

закачени по дрехите,

забравени в джоба,

джобни бури и несъответствия

между мен и нея.

(а аз просто) Пуша цигари.

-

старт

-

1) Добър вечер,

в моята крепост

е малко мръсно,

но много мое.

Ти ела с мен и виж през слънцето

ще ослепеем заедно

и ще се радваме на тъмно.

после, свободни от цветовете

ще имаме време,

ще имаме

отвратително

много

време,

тъмно,

мисли,

цигари,

премятане наляво надясно,

студени тръпки,

гъша кожа,

постмодерни и в същото време

антични

съвсем прозаични човешки слабости;

ще можем да бъдем пак себе си

след дни, а може и седмици,

когато ново слънце любезно изгрява

за да можем аз и ти- грешните

да стъпим отново на старта.

-

2) Най-накрая да постигнем мир

в града на мъртвите.

Не, този град не е мъртъв,

просто няма живот във вените.

Понякога е толкова прашно,

че не си виждам образа

в огледалата на улиците,

а улиците са точно вените

на този град, същия.

Мъдрост е името му,

но огледалата често са глупави.

Мръсни са и са сиви

или просто закрити, оковани, тайна;

сякаш небрежно оставена

дупка-шпионка следи за морала.

А сутрин са будни трамваите-

разцепват по дължина София.

После ще пием в градинката

и в четири и тридесет вече довиждане.

Да си луд в този град е призвание,

а останалите са от Студентски.

И те не си поплюват,

но на техните партита няма лютеница.

Нито на нашите.

Жалко.

-

.

краткосрочна е волята. хлъзгав път. някой надменен с лукава пресметливост се взира в болните ми очи.

Хайде на театър II

-

(черни очила) харесваш ли нещо в мен?

Имам вътрешни противоречия, Gibson и банда,

Ходя на изложби и понякога даже ме кефи,

трябваш ми (за да си напомпам мъничко егото).

-

(черна риза) айде да се удавиме в арт-а,

аре да се превземаме и да пием вино, човече!

Ще вземем билети за нямо кино, джаз или театър,

просто искам да ме забелязват.

-

(тъмно сако) погледни в мен, погедни в очите ми-

отвратително ми е пусто в момента.

Твоите мисли са станали тежки камъни.

Тръгвам си без да кажа думичка - 1:1 номерата на бившата.

-

_

-

Добро утро, София!

По тихите улици

тази сутрин

аз влизам в сърцето ти

Няма никой.

Опитвам да мисля в червено и черно

и никой освен теб

не може да ме спре.

-

2 май 2007