отплуване II

Дива, ...

... дадох ти най-тъпото изпращане
без да мога да спра
сълзите напиращи
съвсем накрая
спрях да ги крия
след това
вече нямаше защо

след това вече нямаше нищо:
замина си

в свръхдоза време
oтплуване

ще стоя на най-сухия бряг
и ще гледам
зад очите ми е
най-сухият бряг
без тебе

в свръхдоза време
отплуване

оставих при мен
най-тъжната тетрадка
стихове

нямаше нужда от нея.
нямаше нужда.

свръхдоза тъжно
отплуване...

14 май 2009

нямаш никаква нужда
от педалската ми
"харизма"
просто се случива
за незнам-си-кой път...
невинните жертви
на лепкава мрежа:
падаш след мене
в тъмния трап -
дъно на кладенец -
при твърди, мъртви звезди,
западнали мисли,
дремещи сънища...
ти не искаш това.
бягаш. бързо!
ти не можеш да бягаш.
аз не мога да спра.

навън вали:
отчаяние.

13 май 2009

В устите на хората

"Трагично!"
в устите на хората,
отправили взора нагоре.
5 секунди летяло е
тялото,
а после цяла седмица
спорят.

"Мизерия!"
откъсва се от устите им
"Мизерия!"-
като мантра повтарят
малки хора
торбите помъкнали.
"Къде ще му видиме края..."

11 май 2009

Alone + Easy Target

В грозните ръбове спъва се всеки
падат Капулети и смешни Монтеки.
"Дребни души" са някои от тях,
и те си посягат, предимно от страх.

Гледай през тях!
В очите им- грях!
Преди да заспиш поеми си
дъх, и после върни се
назад.

Аз съм сам и съм лесна мишена
вече улучена; вече ранена
"дребна душа" съм за някои от тях:
нещо обречено вечно на крах.

Гледай през мен!
Гледай в мен!
Преди да заспиш помисли си,
преди да се смееш- обърни се
назад.

on "the Dharma Bums" (молитва)

Рей Смит- благословен & празен, бъдещ Буда; мърльо със спален чувал; дебеличък.
Джефи Райдър- благословен & празен, бъдещ Буда; нисък дрипльо, шматка се по чукарите.
Шон Монахан- благословен & празен, бъдещ Буда; брадат и рошав, дървар- буквално.
Алва Голдбук- благословен & празен, бъдещ не- Буда; виещо педалче- буквално.
Принсес, Кристин, Сайки- благословени & празни, яб-юм държанки; парчета за оргии на 3500 м. надморска височина.

и: благословени и плачещи, вечно състрадателни, люляковите оръжия на безкрайното, дзенлунатици и премъдри бодхисатва, любящи, с бръснати глави и проскубани бради, четиво на безсънните ми нощи, прости и силни в Нищото, диамантеното острие на мъдростта; брадати битници и horny пичици, бродяги и пиянки с наквасени в червен портвайн венци, весели. весели?

Духът на Керуак застинал в 1955, а вие сте котки по пътя ми.

Гочами!

(София) Мъдрата

виж в мен:

златните листа
и траекториите
на линиите на трамваите
под кабелите
прави линни
делят града

виж в мен:

в очите ми
оглежда се
Тя-
(София)
Мъдрата.

6 май 2009

колко по-безкрайно
може да бъде
страданието
в нощи като тази
се питам
и гледам
часовника
часовете
минутите
секундите
теб

чакам
еуфорията
от спирането

чакам
светът
да продължи да се върти
без мен
без мен
без мен

чакам
една малка бхикшу
да се завърне от изгнание

за един последен танц
със себе си

5 май 2009

тя, понякога

тя, понякога...
понякога тя...

понякога,
вместо да свири на флейта
тя гледа в пространството
свръхдистанцирано.
няма
за всичко човешко
около нея,
няма
за всичко, което сме ние,
няма тя вече
сълза-
ни една...

боли ме.
за нея...
и нея.

толкова сама е
понякога.

понякога тя...

19 април 2009

Възрастна жена
рови в кофа-
нещастен опит
за улично
хайку.
В този град
живеят много
и много тъжни
хора.

Сънувам сън:
буден на пейка
в града.
Някой умрял
и улиците са
Ад.
Приповдигнат хаос.
Мъртвецът не е в църквата-
умрелият съм аз!
И целият този ужас
ме застига тук,
точно тук-
на пейката,
баш в центъра...

Ще вземат да кажат:
'този да не е от тези',
и после 'я камилата'...
Познах суетата
и наяве
и в съня си.
Реших-
просто линейно уравнение-
2 и 2 прави 5,
двама- поне едно малко,
живей в добрите дни,
а после пуши на прозореца;

На пейката
усетих
колко
съм
сам.
От обратната страна
на вече видяни събития.

Кога ще останем
само двамата?!
Вместо това-
тройно оплитане.
Ти вече си тръгна сама,
бързо отлитане
от мрежата
на цял метрополис
изгладнели
умрели
души.


Ние сме като кучета.
Ще се хапем,
ще се делим на страни,
на вълни
и течения.
Ще търсим-
във всичко-
нарочни (порочни) предупреждения
и знамения.
Всеки от нас-
със свое учение...

Само дето
Ние сме вече
твърде далече,
а някои
са твърде високо
за цялата тежест.


май 2007- април 2009

III

^^^
Шум от дизел,
градска плът.
Тръпчиви мисли
надолу по магистралите...

^^^
Клавишите
пазят още
умората
от писмо ненаписано...

^^^
Под стрехите
бавно се процеждат
сълзи:
отминаваща зима...



9 април 2009

парчета минало
скъсани хартии
в плик напъхани
шептят задъхани

назад, назад

когато пропаднеш
най-долното дъно
няма път
само нагоре

кой те излъга?


всичко е
единствено движение

назад, назад

не бъди наивен
малък
супермен.
ще бъдеш безпощадно пак
духовно и телесно
зле осакатен

9 април 2009

април

на К.

той е сам във своя дом.
изгубени следи
и въпросителни.
цял
бял
лист,
треперещ лист,
трепереща ръка.

април е топъл,
жива е кръвта.

посяга към небето
ясно син
ням поглед.
и цигареният дим
чертае
сам
там
чист,
треперещ лист.
но вътре е мъгла.

април е топъл,
жива е кръвта.

той е сам във своя дом,
над него е света
премазващ
всичко-
цялата
мечта.
раз-два.
и
краят е това?

април е топъл,
топла е кръвта.

5 април 2009

БОЛНИЦА

I.

Сутрин се будя
с ужас в очите-
гневната болка
изпива съня.
Сухи са вените,
празни са дните ми-
сиви отломки
от стари неща.
Старческа немощ
притиска ръцете ми,
извива ми мислите
и плюе встрани.
Гнусно е всичко-
повръщам с насмешка-
мирише на гнило,
тежко смърди
в мръсната болница.
Моите вени са тихи,
плачат от ужас
със сухи очи.

31. 03. 2009


II.

Редици мътни очи
по мръснобелите коридори.
Отчаяние
и
миризми
на мъртво, срам,
рани отворени.

Диаграми
надигащ се страх.
В мокри нощи:
нула прозрения.
Подкожни инжекции
или прах
дълги седмици
сляпо
търпение.

Не искам вътре.
Не искам навън.
Невиждащ страх вътре в мен
през Вселените:
по коридорите
лепкав здрач
притиска
моето
вцепенение.

03. 04. 2009

х х х

Сенките, сивите сенки
под клони от мили
съмнения;
Остави ме отляво
до пътя
върху релси от грешни
решения.
Спри със мен
или давай нататък
като в класическа
крими история
под сенките,
милите сенки
на театралната
бутафория.

16 февруари 2009

RIP Lux Interior

the Zombies- She's Not There

1965

Отвличането на автобуса София-Варна 27.I.2009

на Мирослав Блажев (33)

[няма грапави ръбове
няма грапави ръбове
няма грапави ръбове]
и:
отвличане,
свличане,
тичане,
тичане!
Тоя
няма акъл,
няма мозък
и чул-недочул
нае*а
стюардесата.

- Искам си
медиите,
педи-трагедиите,
всичко ОК
до стотинка
обратно.

Първо е груб,
после е тъп,
той е ръб.
Да отвлечеш
автобус
за сефте
е менте,
копеле!

И генералния секретар
го накара, пънкара,
и му се скара
и той
се предаде
и парички му даде.
Е да, де!

И май, че момчето,
няма трето и пето
някаква турбо-филмация
генерал-изолация
пистолет-инспирирана
ХоРеМаг финиширана
авто-мото тресня
станала била.

А ченгето си трае
или май че не знае
и по ТеВе-то
заради момчето
със пистолето
се разговаря и мели
и свалят се маски
директно в ефира
за да разбере
всемира.

"Намали си ТеВе-то,
че ти къртим ченето!"

подпис (не се чете)

вдъхновение

Stalaggh is a Misanthropic-Nihilistik project of leading individuals from both the Dutch & Belgian Black Metal & Electro-Ambient scenes, with as aprior aim propagating the soni ideology of human genocide.With among its members as a murder convict & a mental institution patient, Stalaggh is bound to awaken imotions of depression, hate, nihilism, fear, chaos, misanthropy & drag you deep down into its pits and voids.