thoughts on the top of a needle.

1. Коледа

Лоша Коледа с две шепи причини в ръка;
Моля Те, отиди си и не се връщай.
Никога. Никога!
Зла година!
Вече те няма...
Старото клетъчно уравнение- добър вечер- болестта.
Болестта на Бул Лий всяка рано сутрин
И пред Нея.

Както в Истанбул,
не мога да повярвам в това.
Ти отхапа от мен,
и аз от теб след това.
Сутринта.

Забравям за теб и пак съм горе,
там където се разделихме.
Утре и по-утре за мен има нови дни,
много боли
и изтръпвам,
но Ти, Ти...

Ела пак когато бях сам.
Накъде ме водиш?
Моите мисли са кламери,
камъни,
на върха на наточена острост, и страх,
сняг.

Думи с К,
за които плащам с Кръвта си.

...

и Щастие...

2. Сутринта

През всеки електрически косъм по моето тяло
изтича енергия, жива змия.
Моменти на паника, от кафяво до бяло.
Моменти на върха на тънка игла-
със нея зашиваме дните си заедно,
вървим през града двама ръка във ръка
и всичко се случва просто така междувременно
между момчето, момента и пак сутринта.

_________

RIP Тимур Качарава

Тимур Качаров, 20 годишен, бе убит преди три години- около 19:00 ч. на 13 ноември 2005 г. на ъгъла на Невски проспект и пл. Лиговски, близо до метро-станция „Площад Востания“ в Санкт Петербург, Русия.

Той и приятелят му Максим, с който свиреха в страхотната HC група Sandinista!, бяха нападнати от група нео-нацисти (каквито, според твърденията на руската полиция, не съществуват) в гръб. Тимур умира за секунди от петте рани, нанесени му с нож. Всяка една от тях е пробила гърлото му.

Линейката пристига след 20 минути.

Максим оцелява, въпреки, че също отнася няколко рани с нож, сътресение на мозъка и черепни травми.

Трагедията става на два метра от голямата книжарница „Буквоед“, която по това време е пълна с хора и се намира на оживен площад, на който пристигат и заминават автобусите от Петербург за Хелзинки. Въпреки, че очевидно има свидетели, никой не е разпитван или задържан.

Тимур и Максим са се връщали от акция на Food Not Bombs – социална благотворителна група, която раздава безплатно топла храна на бедни, бездомни и нуждаещите се- „човешките отпадъци“ на отвратителния, изпълнен с омраза език на неонацизма.
„Нещастния случай“ е бил добре премислена и организирана акция и тук няма две мнения. 

Около десет нео-нацита, облечени в типичните си „униформи“, ужасяващо бързо са приближили двамата на излизане от книжарницата, наръгали са ги без да кажат и дума, убили са Тимур и са избягали. Тимур беше Човек. Млад човек с мечти, чувства, амбиции и силата да ги постигне. Студент. Музикант. Антифашист.

Преди три години загубата на Тимур потресе мен и много хора, които като Тимур не могат да се примирят с човеконенавистната „философия“ на новите фашисти. Независимо дали някои от тях предпочитат да се наричат с удобни имена като „десни“, „националисти“ или невинното „патриоти“, за съжаление на всички фашистите все още съществуват. А фашизмът не е „мнение“, а престъпление.

Тогава, преди три години, написах „10 vs. 1“ - песен на Битов Терор. Посветихме я на Тимур.
Те не убиха само него. Убиха нещо във всеки един от нас.

Не можем да забравим.

Няма да простим.

Grow Grow Grow

PJ Harvey

"Grow Grow Grow"

I sowed a seed

Underneath the oak tree

I trod it in

With my boots I trampled it down

Grow

Grow

Grow

I sowed a rose

Underneath the oak grove

With my boots on the ground

Into the earth I trampled it down

Grow

Grow

Grow

Teach me how to grow...

Teach me how to grow...

Teach me, Mommy

How to grow

How to catch someone's fancy

Underneath the twisted oak grove

лакмус

тежки бас интервенции вместо кръв вътре във вените,
забавяне долу в тръбите на градската канализация,
после- канализиране на идеите, мисли и мнения,
псевдостихотворения върху задната корица на списание "грация".

думите пълзят нагоре и го играят нещо там лакмус в системата,
сисадмин на борбите със себе си (кажи го на турски, де!).
тъ-тъ-ръ, мрънкаш ми нещо, приятелю, кажи нещо по темата.
май и ти си като извадено от песен на генерация самотно перде...

гъзароинтелигентска

на любимия ми БГ поет, чиято втора книга държа на спешъл рафт в тоалетната

един ми пее и с другите двама ми свирят в слушалките
нек'ви смотани ботове се пробват да ми шиткат ксанакс и оксиконтин през пощата
що не си ходят на село- мисля си
само че тяхното село е поне през три преки в четвъртата
с моите частни палачи спасители мятаме зарове всяка вечер
хич ми не трябват на ония ксанаксите
скачай до ъгъла и за сто по двайсет стотинки си в джаза
само, че първо мини през библиотеката
за да видиш къде се намираш в системата
може да си щракнат я в някой от техните сайтове
я в каталога при надеждата, джани родари и книжките
некои кротки новатори
богати поети
призвани естети
не ползват грам точки, граматика
аз ли съм точно тоя от всички най-точния
'дето ше ги учи на точности
пък и гледай сега
тия тримата
тия, бе, на'ште- в слушалките
вече приключват със жиците
тъй, че да бия камшика ли?
не, няма да лягам още
и без т'ва не мога да спя
шести ден милост от горния
и вече ми иде да раздаам правосъдие

песен на деня: Hole- Teenage Whore

Hole - Teenage Whore

Teenage Whore

When I was a teenage whore
My mother asked me, she said, "Baby, what
for?
I give you plenty, why do you want more?
Baby, why are you a teenage
whore?"

I said, "I feel so alone and I, I wish I could die"
I've seen
the things you put me through and I, I wish I could die

When I was a
teenage whore
The rain came down like it never did before
I paid good
money not to be ignored
Then why am I a teenage whore?

I've seen your
repulsion and it looks real good on you
Denying what...what what you put me
through

...of my house...get out of my house!
Get out of my
house...get out of my house!

When I was a teenage whore
My mother
asked me, she said, "Baby, what for?
I give you plenty, why do you want
more?
Baby, why are you a teenage whore?"

I've seen your repulsion
and it looks real good on you
I don't want to live what you had...you have
put me through
I wanted that shirt and I, I wanted those pants
It's all
the lying put me through and I
I never...whoa! Teenage Whore

the ultimate merchandise

празен влак дерайлирал
от релсите.
всъщност зависи от релсите
в които се вкарваш.
всичко е... к'во?
прах?
в очите?
клетъчно уравнение,
което ти влиза през тръбичка?
във болница?

the ultimate merchandise.

СЛУШАЙ, БИЛ ЛИЙ:
за тая приказка
ми иде
да ти блъсна
главата
в стената
парегоричнодилаудидноджънкясало
старо
копеле.
благодаря ти за всичко,
а на теб, бейби, за книгите.
сега всичко е ясно
и заедно
с празния влак
се потапяме
като сталкери
в безбрежната депресия
на Зоната.

rito grrrl locals

я-а-а-а, я-а-а-а, глей кво става е те тука те в майспаца! 

след лятото

назад във времето и всичко
аз вече съм забравил...
идвам
от дълги месеци забвение
през улиците и след лятото.

ти беше там, перверзно копеле,
и може би ти липсвам.
но късно.
за две цигари време
приключваме дебатите.

и ново Аз, четвърти ден,
но нощите са още
болни.
още страх ме е от себе си
докато гледам огледалото.

и е самотно занимание
да бъдеш роб
на себе си,
и е перверзна, кофти алгебра
на мислите ми и на тялото.

бърза реакция

еленко бързо е реагирал на плаката за концерта ни с MIR довечера, но също така бързо ни е скастрил. пояснявам, това са авторски плакати на швейцарците, нищо не сме гепили! имаме и наши плакати, които също могат да се видят по центъра, резултат от усилията на екипа fever & maggot, които творят плакати и други images за нас от години. ето го:

интермедия

видях през милиони слънца.
нереално...
вече май си говорим така?!

към себе си:
виж това лице в огледалото...
изглежда...
изглежда на мен тя ми липсва,
и явно аз я обичам,
но същата тя е милион и половина години наляво
и не,
същата тя не ме желае-
поетично настроен наивник,
(вече) ех- заместител
на wifebeater тип в потник,
(който дълбоко не познавам)
душеприказчик
(любезен)
със срок на годност,
глътка кво-да-е
преди генерално отплуване към себе си,
и всичко това е в промоция,
моите чувства
на половин цена;
не струва!

кулминация?:
тази вечер аз съм на своята сцена,
тя, разбира се, няма да е на първа линия.
ще се раздам на същите трийсет, които са всеки път,
ще падам и ставам по сцената,
мокър,
няма да мисля,
и това е добро!

моята чаша, нарочно обърната,
казала 'още три месеца агония'.
от известно време моите клетки за болни
и това трябва да значи, че пак ще се видим на ъгъла.
давай напред, копеле
напред!
от shot до shot, през мимолетни kick-ове.

заключение:
в моята песен се пее 'нея я няма'.
и тази година за мен няма принцеси.

gig report: КПД-0 live @ 8th ball (O8.O9.2OO7)

разкази в картинки:



още снимки в профила на КПД-0

немско-българската дружба в действие на една сцена с КПД-0

добри хора, които четете drive like there's no tomorrow, искам да ви поканя на концерт довечера; моята банда КПД-0 ще делим сцената с плодовете на немско-българката дружба Neopit Pilski.
мястото е (новият) клуб 8th ball на Вашингтон 12. подробности в блога на КПД-0.

тя има telecaster и хубави крака

blood red shoes - it's getting boring by the sea


бях забравил колко е полезно да поглеждаш в kim glowfish insider, там намерих и тези тигри.

PS само аз ли виждам нещо от debbie harry в тези очи (и крака, де, и крака...)

писмо

лей-чери,
отброявах часовете, с които се отдалечаваше по твоя път, един път, който странно се виеше, кривваше и в един момент разсече моя. задрасквах ... смазан, тъжен, ... дните, които те деляха от мен; после спрях да ги броя.
аз бавно се превръщам в камък, лей-чери, все по-отдалечен от реалността. вече те виждам като през дъното на чаша, гладка чаша, малко мътна от това, което е имало в нея. свърши бързо. удари ме в главата, силна водка, чиста истина, и остра! на следващата секунда главата ми вече бучеше, стягаше ме, оголени нерви танцуват ядосано, с дразнещи ситни стъпчици, върху остри счупени стъкла и после се свиват от болка, от хиляди малки парченца режеща скапана болка. рязки като рана, набиват се като стъклен пясък по нежната повърхност на моите нерви/чувства. без да усетя (заслепен?!) чашата вече се е счупила и остана само мътното стъкло пред очите ми. като да гледаш как се отдалечава влака, който току що си изпуснал, задъхан, жаден; последния влак, без да вярваш все още, без да осъзнаваш какво е станало току-що [:паника:], как си нагазил в лепкавата материя на напълно непредвидена случайност.

лей-чери, сутрин ставам, плача, боли ме, всичко е изтръпнало, къде да отида, на къде да се завъртя; търся малко покой сред мокрите ми чаршафи, няма никой, липсата ти изсмуква въздуха от стаята, клаустрофобията ме хваща за гърлото, задушаващ вакуум- една крещяща липса, като черна дупка във времето без пространството...

без да искаш криволичещият ти път разсече на две моя, лей-чери. сега по ирония на съдбата тази рана е вододел, всичко е 'преди' и 'след'. червено като косите на аргонските древни и тупти, пулсира; губя си разсъдъка като в треска и не мога да се вържа пак към това 'сега', към това настояще, към което принадлежа. system error!, system error!, system err... erm?!

сблъсъкът беше кратък, интензивен мигновен като катастрофа. от трясъка, труса, звездите в мен се разместиха и се пренаредиха. събудих се с шамари в леглото си. любезни палачи в ангелски престилки, не... какво? не сънувам?! свалиха ми крилата и ги прибраха в кутия за вкъщи. ампутираха ми няколко от по-съществените чаркове. сега мога да седя с дни и да изучавам новата форма на самотата, чуканчетата на изрязаните чувства, срамът, инвалидността, жалка половинчатост, породена от детска наивност. наивността на самотниците, лудите, зависимите, поетите, клошарите и децата.

ядосах й се, лей-чери. толкова е непослушна. беше подала пипалца и главичка от твърдата си черупка, любопитна за тази противоестествена красота, която се усмихва под носа й; тази наситена искреност, с която прекрасни, прекрасни усещания се въртяха пред очите й, чувстваше красотата в ръцете й, приятна споделена тежест, нежност, момичешките й прегръдки, топло, хубаво, наше... ти ли беше, лей-чери? ти ли я подмами на пътя?! или само е чакала да се вплетем на възел от приказките, където живеят принцесите, за да изтупурка с босите си крачета през линията...

после мина влакът.

влакът-стрела.
купидон може да си завре своята в задника и да си вземе билет за някъде- например на майната си!?
за по-малко от секунда, не! за част от шибаната секунда има костенурка-няма костенурка.

остатъкът подплашено се сви, бордовите уреди повеляваха пълен назад и обратно в кухата безопасност на черупката, запищяха машинките, лампичките в главата ми замигаха френетично в кърваво червено...
наивна костенурка...
чакат я дни и- още по-лошо, лей-чери- много нощи, докато на осакатеното й тяло поникне неква нова глава, или сърце?

какво да правя дотогава.
в тази черупка е тъмничко, а и задника вече ми се схвана така свит. от позата е! само още не мога да преценя дали душичката ми, уплашена и гръмната, се е свила примерно като ембрион или в някакво извратено подобие на древна молитва.

така или иначе, ти знаеш!, боговете ги няма, лей-чери.
и в тъмното само съществува само любовта- парченцата, грижливо събирани на пътя, оттам, където пътищата се пресичат. в пликче. с номерче.
събираха ги за доказателство в съда, че уж още съм бил жив...
аматьори!!!

целувам те:
от един бомбаджия в храма (или утробата?!)

***
пред очите ми като хартия изгаря
още едно мое желание.
този огън е хапеща болка-
моето частно и жалко изгнание.

какво правя на този остров в морето?!
на непреодолимо за мен разстояние
е най-чистото нещо, което
се превърна за мен в наказание.

[...sigh...]

тази вечер
боли
като никога.

тази вечер
аз вече
забравям

кой съм аз
и къде бях тръгнал

преди да те видя, сияние.
***

когато аз ти казвам нещо
вярвай ми сега
макар да знаеш
каква е моята игра
трябва да се откажа
да спася света
за да стане тъмно
както
до сега

за теб
за мен

две души
се лутат
в този грозен свят
изгарят

горят очите ми
и питат
в този грозен свят
догарят

ако не мога
никога
да те докосна
и погаля


земята нека се отвори
и ме погълне

мен ме няма

краят

празен

тези тежки, отчаяни вечери
бавно се нижат една след една.
аз мълча и мълча срещу сянката
в споделена със теб самота.

вечер тъгата ме хваща за гърлото.
аз хриптя във протест след това.
любовта ми със гръб се обърнала
загледана другаде мълчи ми и тя.

празен съм като шум меджу станциите-
мръснобяло поле вътре в мойта глава.
тъжните вечери, болката, лятото...
част от мен си отива сега.

промяна на вятъра-
вятърът на промята
ебал съм му мамата
hep-cat

на опашка за нов живот
новата песен на старите муцуни
ново двайсе и братле-дай-двайсе-стотинки

смърди на халтурка
освен това хванах и lurker-и