-

-

петък

ранна сутрин

кофти хороскоп

много задачки

кафе

старите клетки на Бил Лий плачат за дрога

-

©

_______________________

Снимка: Светослав Ковачев

-

-
В понеделник са тромави мислите.
Това автономно градско пространство
между Вазов, Шишман и парка
стои винаги странно изопнато
в началото. Всяко начало
както винаги е малко напечено.
Или ти прекъсва кабела,
или направо късаш струна,
гръмва ти захранването
и струйка дим се показва
над главата на усилвателя.
Този адски кошмар е само сън.
Понеделник е муден, но няма спиране.
Цигара след цигара, после спирам на ъгъла,
замислям се за един арабин, но отлагам за после.
Миналите дни ми изпиха енергията.
Дълги седмици на стреснати събуждания.
Отказвам да повярвам в цял списък с неща,
задачи без решение, дупки за попълване,
изтрити номера от телефона ми,
изобщо, тъжни работи.
Но ти не стой така, не ме гледай
все едно съм ти ял от лъжицата.
Имам цял комплект нови прибори-
прашно наследство от миналото.
Толкова са stainless и новички,
че стават за ритуални убийства.
Напук на всичките ми очаквания
не пожелах да я нараня пред залата.
За сметка на това тя ще се прави,
ще флиртува със старите ми приятели,
но ще остане без покана за моята частна забава.
На мен ще ми липсва
както през последните сто години
и ще се сдухам (тайно от всички).
И все пак моите думи са кламери,
закрепените листове – завещание.
На планьорка не е трескаво творческо-
в понедeлник са тромави мислите.
-

26.03.2007 г.

инструментите

да улавяш състояния с помощта на малка черна кутия е убиец. равнява се на това да изтръгваш звук като на реактивен самолет от дъска с четири струни. в този случай със Слънчо (http://myspace.com/kovatchev) сме 1:1. преди няколко години, които изтекоха без да се усетя, разговарях с много близък за мен човек по въпроса. този човек ревниво бранеше изкуството си и беше най-общо казано пурист (погледнато отстрани). тогава едва не повярвах, че боравенето с кутията е нещо средно м/у черна магия и смяна на тампон. а някои хора се страхуват от сложността на rig-а с ефектите ми. всеки, който е хванал правилната играчка в достатъчно преломен момент е играл с дяволските кръгове и е намерил нова своя сянка. моите инструменти винаги са ме привличали с това, че носят история; усещам ги; обикновено са принадлежали и на други хора, които или не са ги обичали достатъчно или направо са ги захвърлили зад вратата за да ги намеря аз- К1000, Elvis... обаче най-общо предметите не правят изразяването. хубавите инструменти, били фотографски или музикални, са едно естествено продължение на мисълта на човека. скоба- позволявам си да наричам комбинацията личност-творец "човек" по Вапцаровски, защото самият Вапцаров е Човек Творец. а пък всеки човек, който твори с правилните и обичани инструменти, се превръща в част от своя инструмент.
сега разбирам какво е коствало на Слънчо загубата на най-хубавия му фотоапарат...
и какво би значело да загубя Elvis или muffhoney-то. шибана дупка в изразяването, личния контакт с нещо, което се е превърнало в част от теб.
миналата седмица в четвъртък забихме в черната дупка, а Слънчо намери начин да ни поснима (thanks feverish_).
за кратко развновесието визия-поезия бе възстановено;

на снимката съм аз с Elvis. ако мога да съдя по хватката на грифа и физиономията би трябвало песента да е Blank Screen (Log In). Слънчо е от хората, които обичам, но понякога не разбирам; той също не ме разбира винаги. по-важното в случая е, че е способен да ме рисува и да ме усеща докато му позирам.

_________________

Снимка: Светослав Ковачев

LIVE!

http://zagrada.bg/show.php?storyid=320959

Старият Бил Лий беше прав

-
Тази вечер е кадифена, изтръпнала.
Равносметка с тъга пред машината-
Да оценим с помощта на Големите
щетите от капките истина:
сам си пред белия лист,
чисто нов документ в Интерзоната-
един доклад за играта със лошите,
сутрин- силно кафе без ‘обичам я’.
Този тайнствен пакет е от Дявола,
но ти все пак чакаш на ъгъла.
Ти просто заставаш на ъгъла:
вече май си автоматичен.
Уилям Лий беше прав-
Човекът е като любовник.
Чакаш го
и му казваш ‘мерси, братле’,
все едно ще живеете вечно.
Старият Бил беше мъдър
и даже записа плоча с Кобейн.
После и двамата тръгнаха,
но мистър Лий беше стар и последен.
Когато ти свършат цигарите
ти се иска да не беше забравял,
но тази нощ е очакване
и ти просто няма как да избягаш.
Искаш да вдишаш соленото,
да си припомниш есента на Поморие,
но после се будиш пораснал.
Ръгбистът с бас глас ти припомняше:
там горе зад тежките навеси
ти, момче, дойде при мен истински
преди осем или девет години.
Старият Бил беше прав,
че не знаеш накъде ще се отидеш.
Наляво-надясно от себе си
превърташ се някъде с времето
и се готвиш за шоу утре вечер
когато нападаш със своите...
-
21 март 2007

x x x

-

кръгът бавно се затваря

колко продължи твоята криза, копеле?

колко сутрини изригваше

без да можеш да намериш

място

ъгъл

дупка

в която да се

свреш

-

нелеп

образ

те кара да излизаш от себе си

и после

освободен от натиска

се киска

като черна гарга на видинските гробища

-

през февруари

-

а ти се обръщаш над себе си

и се примиряваш без да вярваш

и си обещаваш

и дори се заклеваш

да си пак там:

-

през февруари

когато

кръгът бавно се затваря

-

___

Понякога липсата ти ме задушава. Не се бутам напред, но не искам да изоставам от дните си. Понякога се опитвам да се върна назад, там където неотдавна оставих добри чувства. Изтръпвам от малките флешбеци, късчета спомени, някои от които не искам да избледняват, в името на живота и паметта. В името на живота и паметта.

K1000

________________________________

Снимка: Светослав Ковачев

________________________________

едит 13. 03. 2007:

видях снимката от PMA в http://www.ambientdefocus.com/weblog/?p=469, а по късно се натъкнах на блога на Ted Bunnel -вице на маркетинга в Pentax Corp. и фотограф- http://nedbunnell.blogspot.com/2007/03/youre-pentaxian-branding-campaign.html, където има някои много свежи хрумки от рекламната кампания. например веднага грабвам червената тениска.

всъщност съм занемарил пентакса и покрай него и снимането. цялата тарапана около този пост се корени в непреодолимото желание да публикувам тази моя снимка с К1000-рката. когато слънчо ми я направи (в добрите времена преди да му думнат 20-ката) се бъзкихме, че с нйего кадро ще свалям фотографки. като се замисля реално последната такава я излъгах без да съм хващал хапарат. но пък бях добър носач на статива.

радвам се че попаднах на блога на този пич.

мръсен сън

еленко намери изгубеното демо, което бяхме записвали преди поне четири години в мазето на калоян ("ex-безнадеждност"). една от песните от тази сесия години наред ми се въртеше в главата, без да мога да я реставрирам дотолкова, че да мога да я изсвиря пак. сто и петдесет пъти съм я припявал, част по част си я сгобявах в главата...оказа се по-проста от това, което възстановявах по спомен. сега е пак в ръцете ми и мисля да я преаранжираме до представянето на 'софия град'. пукам я за малко на 'тайния' www.myspace.com/kpdo

ужасна е, slightly out of tune, но не кара да настръхвам.

кажи ми три неща от които няма

няма да умра и ще забравя

в мръсния си сън аз оставам сам

приятелите- с гумичка изтрити

хората са просто паразити

в мръсния си сън ще остана сам

ти си три неща от които няма

няма да умра и ще забравя

мръсния си сън

аз оставам сам

на-на-на-на-на