красива

на твоето място

във моето

малко сърце

зее

всепоглъщащо

черно

пространство

черна дупка

сълза

във формата

на жена

знам, че връщане няма

в мен расте страх

алчен прах

върху спомени

сънища

сиви

теб те няма, красива

но без теб не заспивам

x x x

тежки, груби въжета-

те стягат сърцето,

стягат този гнил мускул

и плачат накуп

всичките сетива.

след това

от болка крещят:

всеки косъм по твойта глава,

мигли мокри в тежка сълза-

жертви на електрическото презрение-

просто гръмват в късо съединение…

и този гърч те усуква на възел.

разпилян като парченце от пъзел,

боядисан във плътно червено,

черно,

кафяво,

ще получиш ли ”браво”

ако сложиш въжето?

не.

”напразно отиде детето…”

15 юни 2009

F.A.I.L.

Forget these sights

forget these signs

they feel distant

and dissonant

A distant sigh

all left inside

Basic fear

the end is near

I woke her up

she's burst in tears

Put her to sleep

but she tried to run away, anyway...

L for 'love'?!

Still call it 'love'?

This 'L's for 'lie'-

that's what I found...

14 may 2009

It's only Dreaming

Delirious vision

reveals the strangest place

Melancholy landscapes

in'n'out of grace

Slefish, full-blown chaos

in a raincoat and a hat

Steady flow of Nothing

Smell of rancid red

I don't want no trouble

in interstellar space

Cold, blank eyes

so narrow

I cannot forget

Screams unheard,

something hurts...

Isolation

in a cell of pain

Friendly gayboy (turns to me and) says:

It's only dreaming

for the sake of it

so why the hell you worry

waste of Blonde God's spit...

I leva him on the corner

wasted

spaceless

Come back in 1/2 an hour

Thin pink blankets

Old ashes on the floor

Let's get right back there

Murmur, groan & roar

Shivering sick bodies

lying on the ground

puke in constant horror

Vomit all around

This pain will never get away

You shoot it straight and nod away...

Bill Lee's Statement

(the Middleman)

Squares on both sides

And I'm the Middleman

Get the best you can

Nothing you can hide

Rancid ectoplasm

Earthbound ghostly need 

I'm the Middleman

Getting most of it

30 XII

Blood & Sour Whipped Cream

Tastes black

You have to wait 3 hours

Take back

Set me free from my cell

Tastes foul

I'm perfectly same...

I'm angry, though

Where all those dreams have gone to?

Brother?

Why call me 'brother'?!

Sour whipped cream,

black leather brother...

Why even bother,

brother?

Tastes black.

Tastes foul.

It's not my blood, though.

It's not my blood, though.

17 may 2009

отплуване II

Дива, ...

... дадох ти най-тъпото изпращане
без да мога да спра
сълзите напиращи
съвсем накрая
спрях да ги крия
след това
вече нямаше защо

след това вече нямаше нищо:
замина си

в свръхдоза време
oтплуване

ще стоя на най-сухия бряг
и ще гледам
зад очите ми е
най-сухият бряг
без тебе

в свръхдоза време
отплуване

оставих при мен
най-тъжната тетрадка
стихове

нямаше нужда от нея.
нямаше нужда.

свръхдоза тъжно
отплуване...

14 май 2009

нямаш никаква нужда
от педалската ми
"харизма"
просто се случива
за незнам-си-кой път...
невинните жертви
на лепкава мрежа:
падаш след мене
в тъмния трап -
дъно на кладенец -
при твърди, мъртви звезди,
западнали мисли,
дремещи сънища...
ти не искаш това.
бягаш. бързо!
ти не можеш да бягаш.
аз не мога да спра.

навън вали:
отчаяние.

13 май 2009

В устите на хората

"Трагично!"
в устите на хората,
отправили взора нагоре.
5 секунди летяло е
тялото,
а после цяла седмица
спорят.

"Мизерия!"
откъсва се от устите им
"Мизерия!"-
като мантра повтарят
малки хора
торбите помъкнали.
"Къде ще му видиме края..."

11 май 2009

Alone + Easy Target

В грозните ръбове спъва се всеки
падат Капулети и смешни Монтеки.
"Дребни души" са някои от тях,
и те си посягат, предимно от страх.

Гледай през тях!
В очите им- грях!
Преди да заспиш поеми си
дъх, и после върни се
назад.

Аз съм сам и съм лесна мишена
вече улучена; вече ранена
"дребна душа" съм за някои от тях:
нещо обречено вечно на крах.

Гледай през мен!
Гледай в мен!
Преди да заспиш помисли си,
преди да се смееш- обърни се
назад.

on "the Dharma Bums" (молитва)

Рей Смит- благословен & празен, бъдещ Буда; мърльо със спален чувал; дебеличък.
Джефи Райдър- благословен & празен, бъдещ Буда; нисък дрипльо, шматка се по чукарите.
Шон Монахан- благословен & празен, бъдещ Буда; брадат и рошав, дървар- буквално.
Алва Голдбук- благословен & празен, бъдещ не- Буда; виещо педалче- буквално.
Принсес, Кристин, Сайки- благословени & празни, яб-юм държанки; парчета за оргии на 3500 м. надморска височина.

и: благословени и плачещи, вечно състрадателни, люляковите оръжия на безкрайното, дзенлунатици и премъдри бодхисатва, любящи, с бръснати глави и проскубани бради, четиво на безсънните ми нощи, прости и силни в Нищото, диамантеното острие на мъдростта; брадати битници и horny пичици, бродяги и пиянки с наквасени в червен портвайн венци, весели. весели?

Духът на Керуак застинал в 1955, а вие сте котки по пътя ми.

Гочами!

(София) Мъдрата

виж в мен:

златните листа
и траекториите
на линиите на трамваите
под кабелите
прави линни
делят града

виж в мен:

в очите ми
оглежда се
Тя-
(София)
Мъдрата.

6 май 2009

колко по-безкрайно
може да бъде
страданието
в нощи като тази
се питам
и гледам
часовника
часовете
минутите
секундите
теб

чакам
еуфорията
от спирането

чакам
светът
да продължи да се върти
без мен
без мен
без мен

чакам
една малка бхикшу
да се завърне от изгнание

за един последен танц
със себе си

5 май 2009

тя, понякога

тя, понякога...
понякога тя...

понякога,
вместо да свири на флейта
тя гледа в пространството
свръхдистанцирано.
няма
за всичко човешко
около нея,
няма
за всичко, което сме ние,
няма тя вече
сълза-
ни една...

боли ме.
за нея...
и нея.

толкова сама е
понякога.

понякога тя...

19 април 2009

Възрастна жена
рови в кофа-
нещастен опит
за улично
хайку.
В този град
живеят много
и много тъжни
хора.

Сънувам сън:
буден на пейка
в града.
Някой умрял
и улиците са
Ад.
Приповдигнат хаос.
Мъртвецът не е в църквата-
умрелият съм аз!
И целият този ужас
ме застига тук,
точно тук-
на пейката,
баш в центъра...

Ще вземат да кажат:
'този да не е от тези',
и после 'я камилата'...
Познах суетата
и наяве
и в съня си.
Реших-
просто линейно уравнение-
2 и 2 прави 5,
двама- поне едно малко,
живей в добрите дни,
а после пуши на прозореца;

На пейката
усетих
колко
съм
сам.
От обратната страна
на вече видяни събития.

Кога ще останем
само двамата?!
Вместо това-
тройно оплитане.
Ти вече си тръгна сама,
бързо отлитане
от мрежата
на цял метрополис
изгладнели
умрели
души.


Ние сме като кучета.
Ще се хапем,
ще се делим на страни,
на вълни
и течения.
Ще търсим-
във всичко-
нарочни (порочни) предупреждения
и знамения.
Всеки от нас-
със свое учение...

Само дето
Ние сме вече
твърде далече,
а някои
са твърде високо
за цялата тежест.


май 2007- април 2009

III

^^^
Шум от дизел,
градска плът.
Тръпчиви мисли
надолу по магистралите...

^^^
Клавишите
пазят още
умората
от писмо ненаписано...

^^^
Под стрехите
бавно се процеждат
сълзи:
отминаваща зима...



9 април 2009

парчета минало
скъсани хартии
в плик напъхани
шептят задъхани

назад, назад

когато пропаднеш
най-долното дъно
няма път
само нагоре

кой те излъга?


всичко е
единствено движение

назад, назад

не бъди наивен
малък
супермен.
ще бъдеш безпощадно пак
духовно и телесно
зле осакатен

9 април 2009

април

на К.

той е сам във своя дом.
изгубени следи
и въпросителни.
цял
бял
лист,
треперещ лист,
трепереща ръка.

април е топъл,
жива е кръвта.

посяга към небето
ясно син
ням поглед.
и цигареният дим
чертае
сам
там
чист,
треперещ лист.
но вътре е мъгла.

април е топъл,
жива е кръвта.

той е сам във своя дом,
над него е света
премазващ
всичко-
цялата
мечта.
раз-два.
и
краят е това?

април е топъл,
топла е кръвта.

5 април 2009

БОЛНИЦА

I.

Сутрин се будя
с ужас в очите-
гневната болка
изпива съня.
Сухи са вените,
празни са дните ми-
сиви отломки
от стари неща.
Старческа немощ
притиска ръцете ми,
извива ми мислите
и плюе встрани.
Гнусно е всичко-
повръщам с насмешка-
мирише на гнило,
тежко смърди
в мръсната болница.
Моите вени са тихи,
плачат от ужас
със сухи очи.

31. 03. 2009


II.

Редици мътни очи
по мръснобелите коридори.
Отчаяние
и
миризми
на мъртво, срам,
рани отворени.

Диаграми
надигащ се страх.
В мокри нощи:
нула прозрения.
Подкожни инжекции
или прах
дълги седмици
сляпо
търпение.

Не искам вътре.
Не искам навън.
Невиждащ страх вътре в мен
през Вселените:
по коридорите
лепкав здрач
притиска
моето
вцепенение.

03. 04. 2009