Reciprocal

Easy days I changed for
nothing.
Chose to stay awake
alone.

Please refill my script for
loving,
simple feelings
little hope.
Easy days I changed for nothing.
Thought it was an easy score.

I gave away my dreams
for kicks
and I'm kinda sorry
I just ran out of dreams
too soon.
Easy days I changed for
nothing.
Emptyness is yet to
come.

Pulse

A clockwork candy
in the shape of grapes
the old Lieutenant
liquidates.

False alarm
and chopped fake teeth...

Try using junk
as means to something,
try spilling soda
on the floor.
Naked mummy'll get
yr offspring-
young fresh fellows
on the road...

I got a postcard-
grim memento
right from the novelist
of God.
Was it empty or
I'm looking
at the wrong side of the door?

Gypsy psychic got me sugar
at a motel daycare on the road...

Ship of fools!
Can't find my pulse!!!

jan 6th 2009

Scarred

Tight ropes,
my stiff heart and
my madness.
Turned my back
on the wrong side...
Days like treadmill,
fast and bitter,
dusk 'till dawn,
midnight howl.
My windows have no curtains:
seems I've nothing left to hide.
Exhibiting my paranoia
might be a letdown
(or a score).
What I expect from
being selfish
not realising that
in fact
i am?
Prove myself another
victim:
worthless
paralysed
young
pround
and scarred.

jan 6th 2009

The Sailor

The Sailor’s in town
buying up TIME:
These closing remarks
of a sickness of mine
emerge through a cloud
of cigarette smoke.
My groaning intestines
are begging for hope.


november 14th, 2008

King of Yr Own

Your Highness,

Your system is exposed to risk.
Your data.
You.

Another day you’re waiting
for the crack of lonely
dawn

questioning your sanity
and what is worth
and true

Sitting in a wheelchair
with a dirty
cotton crown

Your army’s blasting stereo
Wrapped in foil
and glue

Sounds a little gritty
When you’re
high and down.

Visions turning slightly blue…

It sounds a little off -key
When you’re
on your own.

декември

погреба

последното

есенно

жълто

листо

* * *

плашещи ли са нощите
или е празно зад моите очи?
аз виждам картинки зад мислите,
но в тях твърде много боли.

и мислите- старите...
и желания- същите...
фантомна агония:
пак готвя в съня си...

гоня ли духове в дните си,
или просто застинал стоя
пред бялото на стените ми
и се моля за миг да заспя?

над чувствата- малките
и мракът във къщата
фантомна агония:
пак готвя в съня си...

и си мисля вече абсурдното,
идиотска фатална ирония:
след болката идвало трудното
а от мен остана само история.

страховете ми- целите...
белезите ми- същите...
фантомна агония:
пак готвя в съня си...

9 ноем. 2008

Изключи ме.

изключи ме от всичко,
изравни ме със земята,
аз идвам от долу и искам минута покой.
заглуших гласовете,
но не мога да спра тази
шибана
градска
картина:
чакам и той идва!
вече практически
вкусвам бъдещето
(леко метално и сладко)
тежест от триста и трийсет кг.
пада върху моята
глупава,
празна глава;

време ли е да се махна
завинаги?

Андрогин

Броиш до 3 във тъмното,
до три;
на три е разделен светът,
на кръстопът-
мъжът е мъж
мъжът- жена;
една от всичките,
една
жена- жена.

Броиш до 3 във тъмното,
боли;
сега е разделен светът,
върти се в кръг.
Ти- глупав бог
със остър меч:
един от всичките,
една
Самотна.

6 окт. 2008

Ремисия

I. Дните

Дните ми горят,
тихо стават на пепел
все по-далеч
и все по-наляво
от романтичното
"горят, а не тлеят"
вече остават
всички мои дни
от сутрин до вечер
от хапче до хапче
изстрадани.

Дните ми-пепел
от цигарите,
мрачен прозорец.
Все по-далеч
и все по-направо
по моя път
вървя и не вярвам,
и се моля
като автоматичен християнин
за ново утре,
но не чакам;
вървя,
но на сляпо
се доверявам
на околните сенки.
От среща до среща
с психиатъра,
рецепта с рецепта
се срещат в Аптеката,
и Вяра с Надежда,
изплакани.

27 септември 2008

Ремисия

II. Времето

Всяка песъчинка
от Времето
полепва по мен
като обяснение
и е Карма.
Аз се обръщам назад
и на сън,
бягам назад с нетърпение
с откраднати дози
презрение.

Времето е толкова бавно
от първата крачка до А.
Ще отнеме години.

Времето е присъда;
(времето) е прокоба,
мълчалива мъгла наказание
и:
Само теб чакам,
(само) теб искам,
само в теб вярвам
и искам
само с теб да заспивам
прегърнати като добри ембриони;
само с теб се прераждам
и тебе чакам
за дългия сън на спасение.

27 септември 2008

Ремисия

III.

A fat morning shot
A good evening nod
and sorrow...

Droppin' lit smokes
onto my clothes
no tomorrow...

In the end
It's not that good and strong
and I'm just shallow breathing...

You just wait 'till I'm wrong
Until I'm grieving...

27 септември 2008

No movement

The city streets
are a treadmill.
I run like mad
Empty buildings
around me
Institutes
Cooperations-
everything whirls
on a sequence
I’m flying
and not moving

I’m taking the city out on a leash
on a walk

the city streets
are a treadmill

http://koeficient.blogspot.com/2008/06/blog-post_5375.html

1) излей

налей

пълни

умри

вади

вади

режи

режи

търкай по струните с остър предмет

в главата е ехо

код: материал

извади ме от тук

54 дни

2) чакам

3) 'време не минава'

ти не знаеш за безвремието, момче!

най-дългото време е от 5 до 8:30

и после до 9:10- кенефа на ******

ти ще попиташ 'а после'

макар, че не водим този разговор с теб

а аз ще ти кажа

'няма значение- ние не водим този разговор'

и ще съм прав

inject me out of here.

reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

В зениците на София

-

Да вървиш по тези улици

е самотно занимание.

Разливам всяка глътка

от хорското внимание

и се оглеждам гузно

в прозорците на къщите -

зениците на София -

винаги намръщени.

-

3 юли 2008 г.

Абсурдът на Вторник

Красотата на малките нелепи неща,
абсурдът на вторник.
Звукът на дете, свирещо на пиано с баскетболна топка.
Стотици малки мисли
се спускат
като мравки
надолу по мократа кожа.
Всички експерименти с пластелин са отменени
оттук насетне...

Отново е лято.
И пак ми е
самотно.

"дните са в паника без своите униформи"

*

Нямах търпение да се събудя,
не загасих лампата цяла нощ,
докато мътното утро не примигна
отвън.
Заспивах за минути,
после през затварящи се клепачи
гледах,
блуждаех сам в часовника;

стрясках се

когато книгата ми падне от ръката,

и пак задрямвах.
Броях минути, цък-цък.
Да стане само вече сутрин
за да се затворя в себе си.
Пак.
Тръпка, затворена в кристално топче. Проза.
Изгаря ме.
Станах в 6:20
и в тишината на мътното светло си сготвих.
Плъзнах се между гладките завивки и очите ми страшно натежаха.
Толкова е физическо, че ми се повръща.
Само ти и аз знаем колко хубаво се повръща с теб.

*
Плащам прескъпо за всяка доза горчиво лекарство
и пропадам
в гладките
завивки
във вторник
толкова рано сутринта.

*

Без движение

Градските улици
са бягаща пътека.
Аз търча като луд
и край мен
празни сгради,
институти,
кооперации-
всичко се върти
на кадър.
Аз хвърча
и не помръдвам.

Извеждам града
на разходка
(с каишка).

Градските улици
са бягащи пътеки.