xXx

НЕОН. В НЕОНОВИ КЛИШЕТА

ОБЛЕЧЕН Е ГРАДЪТ

И ВСЕКИ ОБЛАК ВЕЧЕР

Е ПРИЗНАНИЕ

ОТ МАЛКИ ТАЙНИ,

СКРИВАНИ НЕЩА

И КРАТКИ МИГОВЕ НА КОЛЕБАНИЕ.

ТРАМВАЙ. ВЪВ НЕГО

ХИЛЯДИ НЕЩА

ПЪТУВАТ ПАК

КЪМ СВОЕТО НАВСЯКЪДЕ

И В ЧЕРНИТЕ ЖЕЛЕЗНИ КОЛЕЛА

ОГЛЕЖДА СЕ ПОСЛЕДНОТО

ПРИЗВАНИЕ.

20809

0,14mm

ЗАВИНАГИ

дори и в мръсния ти сън аз нямам място

там мирише нежно на съмнения

нещо мило и зловещо- част от минало

във бездна- хаос и от стон след секс

отвътре всичко гние

гние

гнило е

чукам се със мръсни привидения

мечтая да ме помниш, плачеш и обичаш

да ти причинявам болка, още болка

все така

да не позволя да се разтворя

празен, сам

във въздуха

и да оставям рани, белези,

болезнени следи

мълчиш

мълчим

в дистанцията е очарование

а майките ни шпионират иззад ъглите

забравяме малките си имена

и продължаваме- пак аз и ти-

да сме

ЗАВИНАГИ.

15 СЕПТЕМВРИ

***

ти направи последната крачка
изтриване на едно
и без това празно поле
последната връзка
беше ти толкова трудно
но се оказа
необходимо
продължаваш напред

той остава
отзад
сред мръсните сънища

няма тъжни нощи
без думи
при теб

аз дишам
сега
свободата ти

сега

по-щастлива без мен

14.08.2009

_

Когато се събудя сутринта

и костите ми почнат

да умират,

когато се въртя във нищета,

когато просто въздуха ми

спира

се моля да не дишам,

просто аз

се моля

и се моля да загина,

или да спре за миг

да спре за миг света,

да сляза

и да си замина.

Когато сутрин пукне се деня

се моля аз да пукна също

с него,

да свърши просто празната игра,

и мъката, която ме раздира.

Ей, нека всяка сутрин е различна!

Нека спре часовника- сега!

Ти правиш всяка глътка въздух прозаична,

ти пиеш моя смисъл, нищета.

26.07.2009 г.

_

В Люлин живеят

моите армии

от мръсни, зли ангели;

тъпи очи и черни ръце

протегнати.

В шок

остават всички порядъчни

граждани

от техните сенки

по спирки и пейки.

Порок.

Този блок е сив

и тесен е като гробница.

Издълбаните стълби

водят само до 3-ти етаж.

Зад решетки

се протягат ръце

с малки писма

покаяние.

Търсещи прошка

хлапета

се спотяйват

и умират

отзад.

20.07.2009 г.

_

Ще продам тази картина

на някой колекционер

на човешки желания,

смахнат лихвар

или на някой случаен тъпак.

Вече не значи нищо за мен,

защото ме няма.

От мен останаха:

чифт чорапи,

обувки,

четка за зъби

и раница,

изписани листове...

Прочети ги, когато всичко останало от мен

е гравиран сив камък

на който са издраскани

просто три имена.

Пътечка, по която идва единствено

мама

(само тя ще оплаква моят несбъднат живот).

Ще продам тази мила семейна

картина.

Ще превърна всички спомени в течност.

В порок.

20.07.2009 г.

_

Mразя се.

Мразя вятъра, с който ме

брулиш отгоре,

старозаветен, миришещ на кисело

бог.

Мразя земята,

която ме чака да легна,

когато ще свърши и

моят тъп,

жалък

живот.

Мразя да мразя,

защото личи, че съм малък,

жалък и слаб пред нещата,

отредени за мен.

Вечна вина и внезапното чувство

на жалост.

Мислите правят ме роб

и потъвам,

тъй тихо

във меко, мрачно, сиво сияние,

тъпо безвремие между 4 сиви стени.

Този живот вече няма за мен обаяние.

Вече съм просто пълнеж за изкопания

гроб.

20.07.2009

_

Небето е пропито със захар

и тежи в/у плещите на квартала,

зад него виси планина

и изрича присъди,

минорно.

Малки мравки сте

повлекли на гръб

чудеса

стават когато ви гледам отгоре.

От моя прозорец

се стичат сълзи от страх.

Тя е тъжна до мен.

Но не плаче.

Причинявам всичката болка

на всичко, което обичам.

Вече не нося на никой неща,

вече съм мрачно нищо,

остатък от впечатление.

ченгета в абстиненция

от джама се процежда мътна влага

всички дъждове на тоя свят

няма да измият факта че те няма

и ъглите на тоя смахнат кръговрат

гнили вътрешности

а животът ми е проза

диагноза за продънен сив диван

копелета, писна ми на мартенса

а градът ми спи като заклан

нещо с ‘а’

като ‘абстракция’

нещо с ‘п’

като ‘претенция’

поредна писмена атракция

за ченгета в абстиненция

12 юли 2009

13

утре

утре ще чета свои текстове в Хамбара като част от групата за културен тероризъм и вербална агресия РАМБО 13. в 'изявата' ще вземат участие и поетите лъчезар лозанов- звяра, сандра с. хофман, дете кафка, васил прасков- кукловода, иво цанов, данаил досев, визуалистите раймонд краев и пламен стоилков; музиката е от мен + сандра с. хофман (noise/impro композиция, записана миналата година) и ружев. от сега мирише на ъндърграунд, терор и арт-превземки. това е и първото събитие в Хамбара от не-знам-колко-време насам. също е и първата ми изява от поне година и половина...

надявам се хората, които четат моите текстове и следят този блог да се появят утре, наистина ще се радвам, ако желаят да разменят някоя дума с мен 'на живо'. начало 18:30.

повече за РАМБО 13- тук

повече за сандра хофман- тук

повече от мен- тук.

небето притиска

вътрешностите ми

към земята

в черно-бяло

минало

се взирам

няма я

17 юни 2009

красива

на твоето място

във моето

малко сърце

зее

всепоглъщащо

черно

пространство

черна дупка

сълза

във формата

на жена

знам, че връщане няма

в мен расте страх

алчен прах

върху спомени

сънища

сиви

теб те няма, красива

но без теб не заспивам

x x x

тежки, груби въжета-

те стягат сърцето,

стягат този гнил мускул

и плачат накуп

всичките сетива.

след това

от болка крещят:

всеки косъм по твойта глава,

мигли мокри в тежка сълза-

жертви на електрическото презрение-

просто гръмват в късо съединение…

и този гърч те усуква на възел.

разпилян като парченце от пъзел,

боядисан във плътно червено,

черно,

кафяво,

ще получиш ли ”браво”

ако сложиш въжето?

не.

”напразно отиде детето…”

15 юни 2009

F.A.I.L.

Forget these sights

forget these signs

they feel distant

and dissonant

A distant sigh

all left inside

Basic fear

the end is near

I woke her up

she's burst in tears

Put her to sleep

but she tried to run away, anyway...

L for 'love'?!

Still call it 'love'?

This 'L's for 'lie'-

that's what I found...

14 may 2009

It's only Dreaming

Delirious vision

reveals the strangest place

Melancholy landscapes

in'n'out of grace

Slefish, full-blown chaos

in a raincoat and a hat

Steady flow of Nothing

Smell of rancid red

I don't want no trouble

in interstellar space

Cold, blank eyes

so narrow

I cannot forget

Screams unheard,

something hurts...

Isolation

in a cell of pain

Friendly gayboy (turns to me and) says:

It's only dreaming

for the sake of it

so why the hell you worry

waste of Blonde God's spit...

I leva him on the corner

wasted

spaceless

Come back in 1/2 an hour

Thin pink blankets

Old ashes on the floor

Let's get right back there

Murmur, groan & roar

Shivering sick bodies

lying on the ground

puke in constant horror

Vomit all around

This pain will never get away

You shoot it straight and nod away...

Bill Lee's Statement

(the Middleman)

Squares on both sides

And I'm the Middleman

Get the best you can

Nothing you can hide

Rancid ectoplasm

Earthbound ghostly need 

I'm the Middleman

Getting most of it

30 XII

Blood & Sour Whipped Cream

Tastes black

You have to wait 3 hours

Take back

Set me free from my cell

Tastes foul

I'm perfectly same...

I'm angry, though

Where all those dreams have gone to?

Brother?

Why call me 'brother'?!

Sour whipped cream,

black leather brother...

Why even bother,

brother?

Tastes black.

Tastes foul.

It's not my blood, though.

It's not my blood, though.

17 may 2009