сълзите на силните

ще покосяваш тревата
стрък по стрък
ще чупиш себе си
ден след ден
след ден
безкрайно тежък
топката в стомаха
става част от теб
приемаш
ролята си в този филм

за теб

откъсваш
по парче от вятъра
по част от светлото
обратно
в ъгъла на стаята
признаваш
и боли


16.05.

тя е

тя е котка
в моите сънища
тя е вече
в трайното минало
още идва
в такива моменти
е красива
е моя
е истинска
тя е болка
в моите спомени
малко листче
сгънато нежно
запазено дълго
и в миг невнимание
изпрано
съдрано
е изгубено
е пропиляно
аз съм нов
друг
различен
и същия
все по- черен
по- мъдър
по- тъжен
като сноп трва
откъсната
изсъхнала
съм разбит
съм безчувствен
съм свършен
тя идва понякога
в дните ми
като котка е
нежна е
тиха
аз я нося в безкрайните
списъци
все по- сам
по- голям
по- усмихнат


11.05.

земята се разпада

а ние си играем
на дребно
и нашите дребни души
се разкъсват
във опит
за смелост

нямаме време

а хвърляме мънички
въдици
в мътни води
празни опити

земята се чупи
на нови парчета
застинали дни
дупки поглъщат
коли сгради морета
и бъдеще

неми сме

земята умира

слепи сме
търсим само и единствено
себе си

земята загива
земята се превръща
във пепел

искам
вечен живот
за да
мога
да бъда
свидетел


11.05.

светло бъдеще

имаш красиви очи

разбити мечти

имаш всичкото черно

в планетата

имаш метал във ръката си

имаш багаж

за тритомник

за антология

на пропуснати ползи

пропиляни желания

класика в жанра

имаш красиви очи

разбити мечти

светло бъдеще

06.05.

мъртвородени

"Тези стихове са мъртви.

Тъжна диагноза."

С. Плат

бях малък

трябва да съм бил много малък

пусках малки лодчици

надолу по белия лист

и мечтаех

да стана голям и велик

мечтаех да стана голям

да съм мъртъв

икона със студени страни

аз бях малък

и наистина исках това

а сега

четвърт век ме

притиска отгоре

и пак ставам малък

затварям очи

от очите ми идват

светкавици

пускам лодчици

в белия лист

и се моля с дъжда

за опрощение

на малките мисли

белязали малък живот

моите лодчици

мънички бяха

едни непорасли

парчета живот

надолу в реката

адски много от тях

просто потънаха

аз още нося вината

за тях

когато бях малък-

трябва да съм бил

страшно малък

моите думички

пак бяха кламери

правех колекции

жълти листа

събирах минутите

есен

сякаш е моя последна

бях толкова искрен

колкото могат да бъдат

децата

бях толкова чист

че понякога ставаше

гадно

от всичките мисли

че изобщо си мисля

за края

нямаше нищо случайно

когато бях малък

нямаше нищо

случайно пораснах

внезапно

в същия този момент

вече бях мъртъв

такъв съм до днес

нямам претенции

защото бях малък

до днес ме преследват моите хартиени лодки

малките стихове

болните рани

които разчоплям

до днес

ме преследват

тихите тъжни желания

импулса за липса

за край

импулса за нямане

аз често сънувах

наяве

че всичко е сън

твърде страдах

че никога никак

просто съвсем

не се сепвах от сън

този сън е безкраен

и освен това

бях малък-

изглежда съм бил

твърде малък

за тези неща

те стават големи

обемни

и други

те се променят

те ме поглъщат

с всяка година живот

в този сън

всичко е толкова истинско

искам да спре

гузно мечтая

виновен признах

че отново се случва това

защото съм малък

да те държа за ръката

за мен беше нещо голямо

беше свръхтежко

болно и срамно

бях твърде малък

за двигателен апарат

на нещата

безвъзвратно пораснах

трябваше всичко да дам

дадох се

останаха лодките

и всяка от тях беше желание

твърде тежко

за крехката плът

на хартията

затова те потъваха

мъртвородени

моите бедни деца

бяха

мъртви!

06.05

бягство

твоята пълна промяна

твоето грозно падение

за по- малко от месец

то те връща назад

то те прави малка

ще те издигне високо

над цялата светска мизерия

ти си сама

ти ставаш безсилна

много сърца се затварят за теб

ти си самотна

ти ме правиш объркан

ти ме караш да не виждам

надежда

губя се в думите

и те забравям

05.05.

ден като днешния

небето е ниско

небето е хладно, оловно

ти си част от мен

просто образ

по който се водя

в ден

като днешния

сърцето ми блъска

сърцело ми бие, препуска

когато си в мен

просто мисъл

която ми идва

в ден

като днешния

колко са много дърветата

колко е въздуха, всичкия

когато си с мен

просто радост

която усещам

в ден като днешния

аз съм чист

аз съм силен

красив

и различен

аз съм щастлив

аз съм просто щастлив

в дни като днешния

04.05.

опит

на фокус е

сляпата сила

потънали ниско

в тревата

гребем

и

нападат акули

две женски вълни

ни превръщат

в разпръсната

маса

пътят към бряг

е труден

дълъг е пътят

към твърдо

парченце земя

усещам умора

в краката

искам да спра

да греба

искам милост

не мога да спра

не спирам

преди да получа

сигнала

вълните връхлитат

над мен

късат ме

от плътта

екипажът-

смутен

екипажът

е вече

разпръснат

сломен

оставам

минута...

...лежа без дъх на

тревата

след бурята

пуша

приятно уморен

04.05.

малките неща

през малките ми пътешествия

в деня

от малките ми стъпки

през мъглата

в неправилните ъгли

на реалността

понякога се губя

и смалявам

изчезвам като топченце

от обица

напомням като обицата на ухото

избухвам в микровзривове

през пролетта

а зимата съм ембрион

и ближа раните

цигара време дава глътка

въздух

минута разговор е шибана храна

за дни наред

ти сменяш маската

боята за коса

цвета на ноктите

сменяш себе си

но

ти си винаги сама

през трудните ми изводи

за себе си

от малките ми мисли

през нощта

от тихи погледи

от реалността

понякога те губя

съжалявам

30.04.

уклончива равносметка

когато внезапно

си припомниш

забравени моменти

и крехки представи

за минали събития

и всичко стане

просто едно

перманентно deja vu

устойчиво вече видяно

тогава

вероятно е

удобното време

за уклончива равносметка

колко време

е нужно

за да пораснеш

кажи ми

искрено

28.04.

Отсъствието на другите

За част от секундата-

обратно в тунела

надолу и в ляво

по най- малкото съпротивление

получаваш факс-

мигновено разцепване

на секундата,

свръхкратък момент

на болезнено

осъзнаване.

Ти се издигаш

над бялото на плота на кухнята.

Внезапно

става важен

звукът от капките,

хромираното спокойствие

на чешмата,

черното във фугите на плочките,

кристали разсипана сол,

островче загоряло на печката.

Светът става малък.

Светът става точка,

а цветът на кърпата -

необятен:

потъваш в него;

пликът с картофи

е невероятен -

гмуркаш се в него;

плюшът на чехлите;

часовникът поглъща

секундите.

Ти ставаш малка.

Ти ставаш точка

от свирепото многоточие

на твоите собствени

тягостни дни.

В канала потъват

любов, семейство и брутна

заплата.

Важни стават

две вилици

и старото радио.

Ти чувстваш, че те няма

в цялата тази

одухотворена заобленост

и изцяло изключваш

битието

в неговата

зашеметяваща

тоталност.

В твоята

половин секунда

четвъртвековно осъзнаване

фиксидея е травмата.

Тривиалното

е твоя едничка закрила.

Внезапно се давиш

в канала -

притискат те капките -

силно надолу.

Ти вече знаеш:

гибелта ти

е

отсъствието на другите.

27.04.

виктория силвия естер

в чертите ти нещо

нежно меко

и

много решително

ми казва

да вървим назад

да сложим кърпи под вратата

да изпитаме себе си

чрез серия от тъмни истини

да се ориентираме

с вродена интуиция

да близнем черния кристал

на разочарованието

да разделим на две

свещения андрогин

и да се гоним

завинаги

по ниската земя

да опитаме с кални бани

за да свикнем с усещането

за всеобхватно поглъщане

да се обичаме

но никога да не се харесаме

да се сплетем във възел

който ни стяга около шията

всичко това

в името

на сложността

на битието

нека прелистим още хиляди

страници

нека напишем

с кръв имената си

виктория

силвия

естер

нека смалим света

до една по- удобна перспектива

триумфи

пристрастия

обвързващи норми

заблуди-

безпощаден жест

на трагична промяна

нека опитаме

да горим заедно плътта си

с цигари

за да свикнем

с прегръдката на огъня

в стремеж

към нови и нови версии

равностойни и иреални

инстинкт за себеразрушение

инстинкт за несъхранение

като къдрица в медальон

като белег

като кръв

като обременяващото тежко

на времето

то винаги върви назад за нас

времето

е немилостив и строг

работодател

да го забравим

нека всичко свърши

между краката на Колоса

да се слеем или разделим

нека вземем последни решения

крайно е, знам

да се стопим

смалим

изчезнем

нека няма повече тайни

и мнения

да сложим кръст

на своето собствено унищожение

нека заспим

с тиха усмивка

в замрялото предградие

виктория

силвия

естер

ние сме жертви

на своята собствена

смърт

и просто преписваме

бездарния предговор

на своята

посмъртно издадена

милост

27.04.

урок

да се движиш

напред

във квадратчета

да затвориш

в стени

своите малки

да оставиш

на хляб и вода

тези трепети

да забравиш

защо си тук

ще боли

да забравиш

да дишаш

ще е весело

18.04.

done princess

I read yr

pinpoint pupils

yr mechanical

movements

yr supernatural

inner bitterness

yr under control

and

when I took a

ml

of yr

bitter lifestream

I tasted

a grain of salt

of yr

tears

15.04.

тида е в криза

ти си

хаос

от разхвърляни

идеи и представи

изпускаш юздите

сред толкова

хора

ти искаш да

знаеш

да видиш

да кажеш

всички те са измислени

всички те са измамни

ти потъваш

в мъгла

от объркване

14.04.

импулс I

движа се по ръба

на подострен нож

крепя живота си

на върха на молив

докосвайки

повърхността

на този сън

разбивам представите

губя всичко

и по водата

остават само

концентрични кръгове

а мен ме няма

13.04.

лука 3:5

кривите пътеки

ще станат прави

и неравните места

гладки пътища

мисля си

колко хиляди стъпки

са нужни

за да утъпкаш

една крива пътека

колко болка е нужна

за да проправиш

път

добрите ни намерения

по нашите

малки пътеки

кървят

и светът

се разпада

на недоразумения

ако твоите

погрешни решения

те изправят

обратно при мен

е ли то щастлива

възможност?

колко хиляди стъпки?

и защо още боли?

и защо всъщност боли

когато си тук

и те няма?

радвам се

против всяка

логика

и

искам да обеся

страха си на кабела

вместо това

слушам Космоса

той се разтваря

в кафето ми

пред всички

стихии

се проклинам

вричам се

кълна се

попитай я

защо пожела

смъртта на Кръстителя

аз съм объркан

не знам

все още съм

болен и сам

ако измия този под

още седемнайсет

хиляди пъти

той ще е

чист

и аз

няма да съм забравил

кривите пътеки

как ставаха

прави

11.04.

благодаря

благодаря ти

че тихо ме връщаш

и ме караш

да се поглеждам

с очите ти

и сверявам с теб

кое е било истинско

докато мишките

в кухнята

играят белот

шумно

а другите гледат

парченца живот

по кутията

благодаря ти

че тихо ме вдигаш

и може би вярваш

както аз вярвам

на теб

аз се издигам със теб

ти имаш хубави крила

ти спиш крехко

чупливо

знам го

без да съм виждал

благодаря ти за това

и

благодаря

че тихо ми даваш това

което обичам

и

че носиш белези

от същите горещи

окови

искам

тихо

да ти благодаря

8.04.

хей, бил

лий,
братле пич приятелю
човеко
любовнико
пътешественико
изобретателю
мой човек
копеле
шибаняк

нещастнико!

ти- иконата!!!
ти- легендата!!!
ти- земният!!!
ти- мъдрият!!!

лий,
виж ме внимателно
погледни
хей погледни
виж виж
гледай
виж през мен
виж ме, де!
забележи ме
чуваш ли, бил лий
слушаш ли
уилям!

виж накъде тръгнах

бил,
хей, пич
бил лий
остани
въпреки всичко
със мене

и гледай
моля те,
гледай ме

07.04.

- - -

когато тя идва
неочаквано
така внимателно
разбива се капка
върху тежка трева
тя е в нежно
светлосиньо
кръгла
почти съвършено
бяло лице
връща спомени
от близкото бъдеще
кратко минало
в първия месец
на моята бременност
връща дните
и жълтите вечери
фас по фас
под мътното осветление
имам склонност
да си мисля
че е било
съвършено
това минало
тъй близко

защо?

вече съм друг
тя е друга

тя е тиха и чиста
принцеса

къде са
моите утрешни
дни

аз продължително
красиво
свръхвнимателно
се
раждам

7.04.

думите

сутрин
вечер
думите са бързи пружини
натягат въздуха
между нас
футбол
по радиото
неочаквано хубава
закуска

ти ухаеш на хубаво
ти имаш кофти съдба
на брега
на стълбите
ние сме дяволи
ние имаме светли планове
имаме голям
мрачен
дом
говорим с думи-
бързи пружини
навиваме се
и
после отпускаме
с цигара, чаша чай

вечер
сутрин
думите ни отекват
в стените

сутрин
вечер
често
мълчим

и
само димът
рисува
нервно
вълни

1.04.2010

твоите списъци

подредените думи
минават през мен

гнили ябълки
стари приятелства

мили спорове
милите пози

шарените ти шалове
и трудните думички

няма ме
в твоите списъци

нито в тези
на твоите приятели

отчаяно
съм отдалечен

31.03.2010

х х х

през клоните ти
като точни стрелки
падат
изрядни лъчи
светлина

само тя
е за мене
приятел
когато
се сривам
тъй малка
във твоите
корени


спомени

31.03.2010

изводи

защо не ме оставят
на мира
защо не ме въздигнат
като богиня
защо стоят пред мен-
обвиняващи животни-
жестоки и зли

кои сте вие?
кои са те?
къде
са моите скрити
във запас
усмивки
точните защити
плановете ми
за тази ситуация
градени
с години

те ме бутат
към ръба
хистеричният припадък
на моята
чуплива
персона

не съм личност
а черно-бял
персонаж

оставете ме!

нейните мисли
се разплитат
във паника

тя пада бавно
на близко легло
тя отваря очи

тя потръпва

ту я има
или я няма

тя е кукла
от фин
източен
порцелан

студени ръцете й

оставете ме!

студени страните й
студено сърцето
това мъничко
черно
сърце

мъничка
мъртва японка

пътувахме с лодка
нагоре
по онази река

спрете ме!
не!


над главата й
тъничка крива
потреперва
едва

нейното малко
и черно сърце
пое по
онази
река

и тя е
вече
сама

31.03.2010

пеперудите

ти вече знаеш знаците:
тежестта долу в стомаха
когато лицето изтръпва
бързите мисли
убийствено бързи
и пеперудите
господи! пеперудите

избягвай гледките:
нож, блистер,
колан на клуп, оставен на масата,
твоите собствени белези,
кърпа, газов котлон,
бутилка, зелена тетрадка,
игла, безопасна игла,
карфица-
тогава идват пеперудите
господи! не пеперудите!

какво правиш?
заравяш глава във земята

какво искаш?
да избягаш
изчезнеш
изтриеш

как действаш?
посягаш хаотично
търсейки
голямата гума,
с която да изличиш спомена

за какво?
за пеперудите, господи

пеперудите, господи, не!

само
не пеперудите!

слушай себе си
слушай себе си
слушай себе си

бягай от другите
бягай, бягай далече
от другите

звуците, звуците
господи! звуците

от какво?

от крилата
на пеперудите

господи! само не пеперудите!

прости греховете ми
и не пращай
недей!
пеперудите

техните тежки крила
подлудяват

тежкият прах
от крилата
те смазва

кънти ехото
ехото ехото

от какво?
от крилата на пеперудите

господи!
не пепрудите!

те крещят
ултразвуков минор

тиставаш тревожна
ти ставаш едно
със страха

от какво?
от пеперудите

господи!
господи!
господи!
само не пеперудите

тази вечер поне
господи, не!
само тази вечер
поне
моля те!

само днес
не изпращай
при мен
пеперудите

те идват отпред
заграждат отзад

те са вътре в мен

вътре в теб?
как?

пеперудите!
господи, не пеперудите!!!

те мразят лъжа
ти мразиш да бъдеш
сама,
но
ти мразиш
и пеперудите

господи! пеперудите!

не!

падаш на колене
и
се молиш
на пеперудите

те
са
десетки
милиарди
милиони
легиони
от тежки същества
с ефирни цветни
крила

а
ти-
сама
срещу тях
срещу другите

господи!
пак пеперудите!

слушай себе си
слушай себе си
слушай себе си

вдигни високо глава

пада нощта
и с нея идват
мислите-
лудите

на сутринта
ти си цялата
мокра

и те е
страх

от какво?
пеперудите

господи!
докога пеперудите?

- вдигни глава!
- докога?
- слушай себе си!
- докога?

- чуй ме!
- къде си?
- чуй ме!
- слушаш ли?

- къде си?


при пеперудите...
господи!
тя отлетя
с пеперудите.


30.03.2010