причините

как ли е изглеждало лицето ти
преди да се превърнеш във въздишка
преди да станеш
част от листата на чакащи
преди да си в колонката
на вестника
вместо име- просто инициали
вместо кик- предателско размазване
преди да скочиш
в земното притегляне
от малко столче-
право на небето

защото горе там
отдавна няма грешни и неверници
няма нищо в Долната земя
защото всички вече раждат се
нещастници

когато сменяш кожата си
сменяш дните
разкриваш малко
за красивите удавници
разказваш тихо за онези
които водите ни отказаха
да върнат

но как ли е изглеждало лицето ти
подпухнало и синьо от водата
с издайническата черта-
релефно колие на шията
със дупка колкото цигара
във главата
простреляна от мисли
и материя
и вместо име- просто инициали
просто ред във полицейска сводка
с бутилка водка, малко приспивателни
пътувайки към своето далече

преди лицето ти
да стане зло знамение
преди да плачат майките
преди да цъкат с укор
и съседите
да сложат имена
да сложат своите причини

но само ние с тебе знаем
че причини няма
само поводи
само ние с тебе знаем
за столчето и земното притегляне
за всички малки средства
за забравяне
и колко възпалена е
онази малка дупчица
която се отваря
след това

02.10.

9 месеца

Човекът може да живее мъртъв цял живот.
За мен е най-добре аз да заспя и да не виждам нищо вече
и ако можех да съм сам на себе си единствен бог
аз щях да съм над всичко земно и да стана вечен.
Но няма истина една и няма начин в мойте малки длани
да събера аз всичко истинско, от което имам нужда,
и знам, че вече няма да държа ръцете си събрани
в молитва към малцината призвани. Хора чужди
днес единствени ми дават нещо ново
без да искат абсолютно нищо в евтина замяна.
Човекът може цял живот да диша наготово
без да вложи нищо в себе си и в дните, но без промяна
знам че ще умра,
а всичко в мен показва, че живея.
И вместо да загнивам в нищета
аз търся вътре в мене своята нирвана-

и като умирам искам да се смея.

23.09.2010

тъпо

виждам по пътя си малки души
ходят в линия мислят в синхрон
нещо се случва нещо така им тежи
насочват молитви към своя брадат небосклон

и се виждат:
милиони изгнаници
пораженци измамници
крадци лъжци мамелюци
евреи военни капути
дребни чиновници
едри земевладелци
нервни служители
вбесени кисели лелки
косматите сводници
отегчените проститутки
лидери на народите
десетки гении нечути
милиони гуру и свами
милиардите преебани
единиците преебаващи
и малко, за цвят, проповедници

и се смеят:
на своите малки желания
на чуждото недоумение
на поредната рекламна кампания
на своето изчерпано търпение

и правят:
секс
пари
войни
индустрия

и се кланят:
на герои
пагони
заблуди
и кръстове

всички техни красиви
изящни
прекрасни
мечти
се стопяват във техните
евтини идоли
пари лъжи
и войни

гледам по пътя си всички
тези малки човешки души
става ми тъпо и черно
и усещам - отляво боли

19.09.

обхват

в една празна стая
зад дебели стени
в едно празно пространство
е изгубено малко дете
то трябва да описва събитията
ден за ден
трябва да умее да брои от едно до десет
трябва да бъде пример без маска
позитивен ролеви модел
трябва да уважава старите майка си брат си
трябва да е емоционално стабилно с развити стратегии за справяне
в една празна стая
зад дебели стени
в едно празно пространство
е изгубен човек
малко мъртъв

16.09.

писмо

"това е което те кара
сутринта рано
да се разпадаш,
защото никога не ще го забравиш"



как ви завиждам. какво направихте вие, което не направих аз, за да можете сега да се радвате на нещата които аз винаги желах и някак нямах търпението да до-постигна, да до-изживея. тези големи куфари с въпроси. аз не виждам защо. не намирам причината, но знам, че някак си съм обречен да остана встрани от всичко това и да съм сам на себе си баща и майка. но как ви завиждам...

сега аз вече знам много повече. какво мога да направя с всичко това? аз чакам раната за зарасне. сипвам сол. ей така... за кика.

малки мисли, допускам малки мисли, допускам малки влюбвания за секунди, с момичетата в градския транспорт, с момчетата от магазина, със своите малки илюзии, фантазии, на сляпо, без проверка на реалността. имам нужда.

те горят в своя си червен огън, те са други, аз съм толкова далеч от света. и, да- утре ще се върна обратно в своя малък инкубатор за да заживея по един по- удобен за мен и света начин. аз не знам защо. аз не зная нищо за трудностите. защо вярвам, че точно аз, точно сега, точно така и завинаги... не вярвам. аз мога да се надявам и да ви завиждам, че никога не докоснахте пламъка под капака, че никога не бяхте така колективно предадени като мен- на базата на своите погрешни избори. че не развихте в себе си навика на самосъжалението, а вместо това пътувахте до самотраки, пловдив, берлин, мерсин и амстердам.

е, моето 'далече' беше люлин. сега разбирам защо...

и когато аз виждам твоето падение аз се сдухвам, стяга ме отляво, копеле бих искал да е вече нещо друго и различно... но моят град ми показва със своите движения, че то съществува и че ме чакат години преди да закърнеят моите клетки, моите свръхчувствителни на болка рецептори, които са моят компас, преди, сега, навсякъде.

и програмирани, на коневръза, на доживотната агония- хилядите хора като мен, те плачат и се напиват, те се впиянчват и са също толкова нещастни, колкото и в началото на края на тоя наебан филм. завинаги губя част от себе си. аз не бива да запълвам дупката, аз трябва да чакам и да чакам раната да зарасне, да се образува нова, различна по текстура и усещане, нова плът.

в този град живеят само мъртви.

инстинктът за сън. импулсът за липса. желанието за нямане. ние сме програмирани. няма лечители, няма донори. ние ще чакаме раната да зарасне, млада и нова, освен ако до тогава не се случи НЕЩО.

по тежки стъпала от кална мозайка
нагоре по тесни пътеки затворени страници
късам от себе си когато минавам през тебе
и е красиво но колко самотно когато клетките спят

искам да напиша писмо до вашия свят
в него да кажа как е да си мъртъв отвътре
нямам смелост да погледна в очите на хората
а в техните погледи грее мътен дъждът

15.09.

ехо

нагоре в земята
в спокойни треви
слънце празни пространства
нещо някъде там
нещо хубаво

няма никой нагоре в гората
празно вътре ехо няма мечти
искаш всичко
искаш малко от точно това
нещо хубаво

ти не можеш късно е късно
няма вече
сноп самота
те притиска с усещане
за безкрайно изгубено
крайно минало

да удавиш в реката
в спокойни води
облаци мъртви пространства
нещо някъде там
нещо хубаво

24.08.

крехкото тяло [експлозия]

крехкото тяло
крехка представа за твоето тяло
празен екран
празен екран с обем
изпълнен цял цялостен пълен
вътре в мен- крехка представа
вътре в мен- буря
привидно спокойствие
зад стените на голямата къща
не знам нищо
нямам инфо нямам кинти
нямам приятели

крехкото тяло
крехка представа за твоето тяло
празен екран
ти си там
изпълнен цял цялостен пълен
вътре в мен- друга представа
вътре в мен- нищо
привидно спокойствие
импулс за разруха
самоотравяне
малката смърт

аз исках:
вечен кик и място на стената на славата
имам шестстотин рани
осем месеца три години
възпалени гещалти
искаш истина?
снощи сънувах сините кръгчета
искам от тях
искам сега винаги празен нелеп
въжета: въжета стягат моите
вътрешни органи
повръщам мечтите
не се извинявам на теб
ти си малка
взимам контрол илюзорен измамен
псевдо фейк неистински
разчупват разбиват разпада се
крехкото тяло
крехка представа за твоето тяло
ти се отделяш от мен
отделяш душата от тялото
тежко въже

аз вися силно на страшно въже
се люлея
вътре в мен- тази представа

[експлозия]

14.08.

следи

аз истински прегръщам
времето & мястото
имам своя тежест
местя въздуха
оказвам натиск
върху почвата
създавам свое място
отпечатък във времето

след мен остават
живи въглени полени
феромон кръв пот флуиди
сълзи
стъпки във калта
посято семе

пак ще се връщам там
да търся с пръсти своето


12.08.

the Black Album

through sin
no filth no fury
no fear no loathing
no known message to transmit
through pain
so full so desperate
so scared so growling
so special is the way you fit
through shame
through grace
through glory

praised
imposed
emboiled in a spiritual battle
of the
Masters of Enlightenment

12.08.

белези

колко сляпа болка извиках с едно кратко движение:

капки кръв и вина- там горе тавана е същия.

аз тръгнах бързо. изплувам всеки ден сред гора от съмнения;

ти си малка сама а аз имам убежище- къщата.

викай силно, дете, все ще има кой да те чуе, разбираш ли?!

гледай вътре във теб за следи друг живот, по-различен,

дай ми урок, на мен и на милионите други умиращи,

дай ми ръка и кажи че отново ще бъда обичан.

излез от там и никога вече отново не се връщай там, никога!

градът днес е красив, колко красива е моята, твоята софия,

красива си ти, красив съм аз, красиви са адските викове

с които отделяме себе си от нашата бивша утопия.

30.07.

fear forgotten (Skinheads marching through SiegHeiling)

We're going to win this battle

Step closer to forget this war

Something glorious is

about to happen

Fear forgotten

Fear forgotten

Hey, fucker: let it go

Vaguely aware

Too weak to resist

Pish- free existance

I'm hurting no cunt else

Cash on luxuries

brought alongside

Euphoria amplified

leaving his bloodstream

Well- furnished lovers

kind of Catholic

same state ot health

Bizarre

Glancing at his clock

Skinheads marching

through the inner cities

Sieg Heiling

Wearisome & obvious

God, it's so fucking

weird sitting with a girl

and no drink or drugs

to disinhibit

Fear forgotten

What a self- loathing

bully

Bludgeoning cough

It's everywhere

What's yr problem

Coke rushes running down

His presence a signal

cursed in sick self- loathing

Began to find strenght

Fear forgotten

Fear forgotten

06.07.

Epsylon alcoholic

Eye think of you

So too much careful

of not destroying

the positive image

this gentle fresh outlook

Just can't accept reality

So upset

So afraid

Eye want you back

As I thought of you

Too good to be okay

Yr better perfect side

This annoying barefoot image

Yr shadowy fucked up outlook

Just won't accept reality

Eye need you back

In order to fuel my faith

Eye think of you

In order to protect reality

from yr nice ass falling flat on the ground

In this gentle manner

or unacceptable uncertainty

Fuck you if you've thought

you could escape

I'm dead and so are you

Protec me you woo-hoo

Step out of the blackest shadow

In order to save personality

Just in case I say I love you

I beg you keep that word in mind

Just in case

I love you do

God betray me if that've ever been enough

And so I want you back

So fresh and

So what eye believe you are

So clean

God betrayed

God forgive

Man escaped

Man believed

Eye shiver quite worried

beat up so upset

Upon yr black blue image

Eats me up like cancer

Beats me up wounded red

Step out of scheme

Step out of shadow

Don't ask

Don't tell

Don't follow

I guess it's struck a nerve

Eye spend time waiting

Brought a tear in my eye

two or three four times

Fuck sake

Have to say I'm afraid

Eats me up like cancer

Subhuman divine parasyte

Eye have to pay

for being close

Eye have to pay

for being far too close

Freaks me out

It's happening again

afraid

Fuck sake!

Bugs me out

that it's for you

the new beginning

Rise up just this one time

Eye cried for you

Dove died today

In front of my pale sight

Gave me sign

I'm so too afraid of

This long expected comeback

Exhausted falldown

Crushed yr precisely built

image

of an angel

Gentle

Clean

Come back

Fall down

Rise up!

Fuck sake!

Rise up

all the way

A to Z, Alpha, Omega,

Delta,

Epsylon...

28.06.

неважен

вътре във вашите

пестеливо изкривени усти

аз, не, няма да търся одобрение

бледо подобие на зачитане

преснимано копие

измамно

излъгано

жалко

аз няма да питам за още

аз, не, няма да питам въобще

изобщо

изящно

изключено

да, аз се отричам от вас

не, аз се отричам от себе си

в поредица от окончателни решения

в редица от финални заключения

тежки папки

с ваши диагнози

перверзни прогнози

неуверен

нищожен

и слаб

ненужен

неоценен

и неважен

изобщо

изцяло

измамно

излъгано

жалко

изключено

да се върна назад

да падна по очи

в лицемерна молитва

ВИЕ ВСИЧКИ

имате нужда от това

но

ВИЕ ВСИЧКИ

нямате нужда от мене

неуверен

нищожен

и слаб

ненужен

неоценен

и неважен

изобщо

изцяло

измамно

излъгано

ЖАЛКО!

просто изключено!

твърде малко

от вас вътре в мен

твърде странно

седем сенки се стягат

около мен

в поредната гранична

ситуация

вдигни ръце от мен

вдигни ръце

горе ръцете!

аз съм на ред

и ще стрелям

окончателно никога вече

неуверен

нищожен и слаб

завинаги мъртъв- все още

ненужен

неоценен

и неважен

изобщо

изцяло

неважен

жалък

измислен

и малък

в поредица мрачни лъжи

в система от мънички стъпки

програма от междуметия

между моите празни очи

се подреждат послушно планетите

и вътре на тъмно

дълбоко навътре във вашите

пестеливо изкривени усти

аз, не, няма да търся спасение

аз няма да питам за още

аз, не, няма да питам въобще

изобщо

изцяло

измамно

излъгано

жалко

вместо вас

ВИЕ ВСИЧКИ

ВИЕ ВСИЧКИ СТЕ БОЛКА

до един ще ви смажа

неуверен

нищожен

и слаб

до един ще ви смажа

ненужен

неоценен

и неважен

19.06.

аз вдигнах ръка

ти ли си най-големият?

аз съм!

ти ли си този, безсмъртният?

аз съм!

този!

който ти не очакваш!

който сънуваш!

но не признаваш!

ти не познаваш!

ще вдигна ръка:

вдигам ръка

и те смачквам.

ще отворя очи:

отварям очи

и изгарям.

във вените ми движи

турболава

езикът ми има отрова

силна & нова

много гореща

и гадна

отрова

опасна

готова

тя не проявява разбиране!

тя предизвиква умиране.

сега

ти разбираш

аз съм този

и всички залози

отиват към мен

в този ден

ти ставаш малък

препариран & жалък

аз вдигнах ръка!

аз вдигнах ръка!

19.06.

данни

считай че

тези мисли

са странната крива

в един сложен бял

апарат

на леглото на болен

бърз пулс

и забавено дишане

извън непоносимо

острата светлина

болезнена като мигрена

и нейното черно значение

е безкрайно загубено

виж в очите й

двойницата й-

болката

считай че

знаеш

те идват пак

в класически развой назад

тя влиза в стаята

с дълги стъпки

под псевдоним

дата на раждане

физически данни

между волята и импулса

с особена слабост

към минали събития

свършили филми

стари рани

връзки

които те стягат през шията

в белите коридори

от три до пет

влиза в банята

черна и рошава

невиждаща

теменужена

подслон

поприще

кауза

осветен вход на бална зала

тихи хора

по блестящия паваж

от напуканата кожа

на удобните обувки

тръгва път

през малкото кръстовище

човека чака мен

ще взема

силно своето

което твърде много ми принадлежи

ще запаля

дишам

тежко

след припадъка

съм вързан гол

на бялото легло

под ослепително

остра светлина

болезнена като раждане

в стъклена кутия

страх

от вечна липса

дегизирана като живот

считай че

плача за себе си

за двеста денонощия

на изолация сред другите

намерих теб

разтърсващо свидетелство

за тежестта

на дишането

ненужно свързано

с живота

е глобално недоразумение

на капка сперма

в/у единица площ

и жадната зла матка на Вселената

избълва болката на Космоса

считай

за ирония на времето

тоталното отричане

безликата вина

на нищото

в един от нас

е грешен кода

в това безкрайно

парене отляво

търся истина

в солените пътеки

и в съня

в дефектното

и в края

спаси ме от мелачката

на всичкото

метафорични сртуктури

на крайно несъзнавано

тебеширените дни

по малките ти улици

от електричеството

в пипалата на огромни

октоподи

родени от съня

на хиперреалист

в пристъп на вселенска

паника

считай

че стените се затварят

мечтите на детето-чудо

са предатели

виж чайката!

виж чайката!

днес ще съм доволен от една

искам да я вкараш бързо

в празната система

искам да забравя че го има

виждам че боли

считай го

за свършено

виждам

че не виждаш

път назад

22.05.

транспаранта

лежи в несвяст

тя чака него

да вземе решение

да си свърши нещата

три пъти ''не''!

мравките идват

те са устремени

не могат да вземат

решение

транспаранта

не се връщай назад

крехко същество с голяма сила

притежаваш висок процент

от красотата в природата

простота плюс загадъчност

за четвърт взвод ladyboys

фин млечен смут

вечер в групата

носиш с теб

сноп гръмотевици

и един силно

прогорен чаршаф

виктуалия

излез от кожите си

погледни през дъното

на чашата

мери, оформяй и

режи

ето

чувам

че той идва

спи спокойно

25.05.

сълзите на силните

ще покосяваш тревата
стрък по стрък
ще чупиш себе си
ден след ден
след ден
безкрайно тежък
топката в стомаха
става част от теб
приемаш
ролята си в този филм

за теб

откъсваш
по парче от вятъра
по част от светлото
обратно
в ъгъла на стаята
признаваш
и боли


16.05.

тя е

тя е котка
в моите сънища
тя е вече
в трайното минало
още идва
в такива моменти
е красива
е моя
е истинска
тя е болка
в моите спомени
малко листче
сгънато нежно
запазено дълго
и в миг невнимание
изпрано
съдрано
е изгубено
е пропиляно
аз съм нов
друг
различен
и същия
все по- черен
по- мъдър
по- тъжен
като сноп трва
откъсната
изсъхнала
съм разбит
съм безчувствен
съм свършен
тя идва понякога
в дните ми
като котка е
нежна е
тиха
аз я нося в безкрайните
списъци
все по- сам
по- голям
по- усмихнат


11.05.

земята се разпада

а ние си играем
на дребно
и нашите дребни души
се разкъсват
във опит
за смелост

нямаме време

а хвърляме мънички
въдици
в мътни води
празни опити

земята се чупи
на нови парчета
застинали дни
дупки поглъщат
коли сгради морета
и бъдеще

неми сме

земята умира

слепи сме
търсим само и единствено
себе си

земята загива
земята се превръща
във пепел

искам
вечен живот
за да
мога
да бъда
свидетел


11.05.