Тъкмо си мислех колко предвидливо си пропуснала онова безумно събитие в метрото и си представях как го осмиваме на по питие вечерта (така се разбрахме предната вечер- да се чуем и да пийнем). Този гаден, дъждовен и хладен вторник, 13 февруари. Тогава се обади малкия Ивчо и ми каза. Седнах на една пейка на станция "Опълченска" защото земята се завъртя под краката ми и станах малък.
сънувах, че съм на спирката на Орлов мост и те виждам как слизаш от един автобус, ти започваш да тичаш към мен, аз започвам да тичам към теб, но се разминаваме. аз (озадачен) се обръщам назад и те виждам как ти също гледаш към мен и се усмихваш много щастливо.
добре ли си?
(не съм й писал откакто ме хвана да й навлизам в личното пространство. все някога трябва да призная, че има любов толкова дълготрайна след края, че дори аз се изненадвам...)дълготрайна? да, това казах...
Ние сме хора
с имена и адреси,
градски прашинки,
въздух пълен с тъга.
Търкаляме мудно
дните нанякъде
със смешни въпроси
Накъде? Докога?
Пусни ми съобщение в кутията...
Тя е малка и е с форма на сърце.
Грозни локви в дупките пред блока ми.
Студено е под тежкото небе.
Безкрайна, ти вече нямаш поглед
над моето кафе
и моята цигара
сутрин.
Шоколад.
Ти помниш ли
когато сутрин сън деляхме
и този сън бе наш
и вече никой
никой друг го няма.
Аз виждам пак прозореца
(понякога)
от който гледах с теб надолу,
надолу гледахме и двамата,
но кой пропадна
в бездната?
Под себе си.
А навика ме буди от съня ми.
Аз никога не бях това,
което трябваше
Разхождам старите си мартенси
по София.
И питам (тихо):
самотно ли е празното, Безкрайна?
Самотни ли са липсата и вакуума?
Изпразнени от смисъл са идеите,
когато идват след разпадане.
Аз ще се върна тази вечер в къщи,
ще прехвърля малко думи, файлове,
ще застана с камера пред огледалото
ще си открадна образа
(дали ще има светлина?)
и ще заспя за дълго,
за да ме забравиш целия.
Когато стана нито аз, ни другите
ще помним за проклетото си минало.
Ще си измия зъбите,
завързвам си обувките
... десета дупка.
Улица.
Здравей, Безкрайна,
драго ми е...
Хa-ха, ей, пишлеменце,
събудих се с претенциозната ти книга.
Абе, просто я взех от Ицо тогава,
когато бях също и бая напушен.
Всъщност ти си ми симпатичен
откакто тя ми раказа онази случка
как просто си я изнудил да дойде у вас
и после си я чукал.
Уж си бил болен.
Аз също съм я чукал,
но това не е поезия.
Ти си ми още приятен,
защото те ядох на закуска,
помпах си самочувствието
на хедлайнер долу в Шипката.
Ти беше повече от смешен,
онази на първия ред беше майка ти.
Ти се пудреше на дребно,
а аз – рокстар пълен с конфидънс.
Завиждам ти, чисто професионално,
а сигурно и кълве с тази визия.
Това не значи, че няма да те почна,
защото аз, а не ти, съм Чинаски.
Не съм обграден от уейвъри,
затова понякога забравям, че пиша.
А аз си пиша готино
и даже слагам запетаите.
И което ме дразни - дразни ме,
защото след малко съм на работа,
а ти ще станеш към 12
и ще блогнеш просто за кеф.
25.10.2006
Тръпчив е вкусът на цигарите
Горна Джумая
по небцето,
но по - ми е гадно, че слушаш и гледаш,
а не разбираш.
А пък на теб кой ти е казал, куче,
че ти си дарен със истина,
че ти си с на господ шлифера,
абе- в голямото доброутро.
Кой те е лъгал навремето,
че има смисъл да шествате
и да се тествате
по паветата и по площадите.
Какъв си ти да съдиш
по това, което виждаш,
а ти виждаш к**а ми
защото си твърде ниско.
В деня, когато ти качиш левъла,
аз ще се гръмна на булеварда;
и ти все пак ще натрупаш
позитивен рейтинг по медиите.
Вземи си една от моите
и ме слушай като ти приказвам.
Аз не пея на вятъра
и вятъра не ми пее на мене.
Само ме дразни през зимата,
когато съм си заебал качулката.
За тия годинки батенце
изпуших сума ти цигарки.
И след всяка една една визия
изплуваше и ми беше едно нереално.
Така, че... не ми говори ти на мене
за истина,
защото ще си говориш без мене.
25.10.2006
