Monday, May 24, 2010
ден като днешния
опит
малките неща
уклончива равносметка
Отсъствието на другите
виктория силвия естер
урок
done princess
тида е в криза
импулс I
лука 3:5
благодаря
хей, бил
братле пич приятелю
човеко
любовнико
пътешественико
изобретателю
мой човек
копеле
шибаняк
нещастнико!
ти- иконата!!!
ти- легендата!!!
ти- земният!!!
ти- мъдрият!!!
лий,
виж ме внимателно
погледни
хей погледни
виж виж
гледай
виж през мен
виж ме, де!
забележи ме
чуваш ли, бил лий
слушаш ли
уилям!
виж накъде тръгнах
бил,
хей, пич
бил лий
остани
въпреки всичко
със мене
и гледай
моля те,
гледай ме
07.04.
- - -
неочаквано
така внимателно
разбива се капка
върху тежка трева
тя е в нежно
светлосиньо
кръгла
почти съвършено
бяло лице
връща спомени
от близкото бъдеще
кратко минало
в първия месец
на моята бременност
връща дните
и жълтите вечери
фас по фас
под мътното осветление
имам склонност
да си мисля
че е било
съвършено
това минало
тъй близко
защо?
вече съм друг
тя е друга
тя е тиха и чиста
принцеса
къде са
моите утрешни
дни
аз продължително
красиво
свръхвнимателно
се
раждам
7.04.
думите
вечер
думите са бързи пружини
натягат въздуха
между нас
футбол
по радиото
неочаквано хубава
закуска
ти ухаеш на хубаво
ти имаш кофти съдба
на брега
на стълбите
ние сме дяволи
ние имаме светли планове
имаме голям
мрачен
дом
говорим с думи-
бързи пружини
навиваме се
и
после отпускаме
с цигара, чаша чай
вечер
сутрин
думите ни отекват
в стените
сутрин
вечер
често
мълчим
и
само димът
рисува
нервно
вълни
1.04.2010
твоите списъци
минават през мен
гнили ябълки
стари приятелства
мили спорове
милите пози
шарените ти шалове
и трудните думички
няма ме
в твоите списъци
нито в тези
на твоите приятели
отчаяно
съм отдалечен
31.03.2010
х х х
като точни стрелки
падат
изрядни лъчи
светлина
само тя
е за мене
приятел
когато
се сривам
тъй малка
във твоите
корени
спомени
31.03.2010
изводи
на мира
защо не ме въздигнат
като богиня
защо стоят пред мен-
обвиняващи животни-
жестоки и зли
кои сте вие?
кои са те?
къде
са моите скрити
във запас
усмивки
точните защити
плановете ми
за тази ситуация
градени
с години
те ме бутат
към ръба
хистеричният припадък
на моята
чуплива
персона
не съм личност
а черно-бял
персонаж
оставете ме!
нейните мисли
се разплитат
във паника
тя пада бавно
на близко легло
тя отваря очи
тя потръпва
ту я има
или я няма
тя е кукла
от фин
източен
порцелан
студени ръцете й
оставете ме!
студени страните й
студено сърцето
това мъничко
черно
сърце
мъничка
мъртва японка
пътувахме с лодка
нагоре
по онази река
спрете ме!
не!
над главата й
тъничка крива
потреперва
едва
нейното малко
и черно сърце
пое по
онази
река
и тя е
вече
сама
31.03.2010
пеперудите
тежестта долу в стомаха
когато лицето изтръпва
бързите мисли
убийствено бързи
и пеперудите
господи! пеперудите
избягвай гледките:
нож, блистер,
колан на клуп, оставен на масата,
твоите собствени белези,
кърпа, газов котлон,
бутилка, зелена тетрадка,
игла, безопасна игла,
карфица-
тогава идват пеперудите
господи! не пеперудите!
какво правиш?
заравяш глава във земята
какво искаш?
да избягаш
изчезнеш
изтриеш
как действаш?
посягаш хаотично
търсейки
голямата гума,
с която да изличиш спомена
за какво?
за пеперудите, господи
пеперудите, господи, не!
само
не пеперудите!
слушай себе си
слушай себе си
слушай себе си
бягай от другите
бягай, бягай далече
от другите
звуците, звуците
господи! звуците
от какво?
от крилата
на пеперудите
господи! само не пеперудите!
прости греховете ми
и не пращай
недей!
пеперудите
техните тежки крила
подлудяват
тежкият прах
от крилата
те смазва
кънти ехото
ехото ехото
от какво?
от крилата на пеперудите
господи!
не пепрудите!
те крещят
ултразвуков минор
тиставаш тревожна
ти ставаш едно
със страха
от какво?
от пеперудите
господи!
господи!
господи!
само не пеперудите
тази вечер поне
господи, не!
само тази вечер
поне
моля те!
само днес
не изпращай
при мен
пеперудите
те идват отпред
заграждат отзад
те са вътре в мен
вътре в теб?
как?
пеперудите!
господи, не пеперудите!!!
те мразят лъжа
ти мразиш да бъдеш
сама,
но
ти мразиш
и пеперудите
господи! пеперудите!
не!
падаш на колене
и
се молиш
на пеперудите
те
са
десетки
милиарди
милиони
легиони
от тежки същества
с ефирни цветни
крила
а
ти-
сама
срещу тях
срещу другите
господи!
пак пеперудите!
слушай себе си
слушай себе си
слушай себе си
вдигни високо глава
пада нощта
и с нея идват
мислите-
лудите
на сутринта
ти си цялата
мокра
и те е
страх
от какво?
пеперудите
господи!
докога пеперудите?
- вдигни глава!
- докога?
- слушай себе си!
- докога?
- чуй ме!
- къде си?
- чуй ме!
- слушаш ли?
- къде си?
при пеперудите...
господи!
тя отлетя
с пеперудите.
30.03.2010
Monday, March 29, 2010
___
навярно ще стане горещо
и ще се скъса по нещо
във нашите черни души.
Стегнати в кръг от вина
нашите празни сърца
бият във лууп- като в сън.
Ако нищо не кажа
навярно ще стане тъй тихо
и мрачните щрихи
ще се слеят във мрак и тъга.
Стегнати в кръг от вина
нашите мъртви крила
пак ще посърнат навън,
като в сън.
18.01.
обратното става с аспирация
на образцовия ти дом
виждам в теб
изгубена приятелка
тя вече не търпи лъжите ми
не ме оставяй
адски ме боли
нека върна лентата
назад
обратното ще стане
с
аспирация
18.01
отломки от сън
отломки от сънища
които ме връщат
назад вътре в теб
неизригнали бури
гръм от ясно небе
с теб стоим в мъртви стаи
неща и събития
се разбиват на малки
твърде малки
парченца
Внимание!
срив
във система от тежки
врати
и съмнения
ние вярвахме
в тази
същата
перверзна математика
сега съм тук
без думичка от теб
захапал съм трохите
нов живот
безока стръв
със свойта кръв
платих
в раните ми- сол
в очите- болка
стани едно със мен
върни ме там
върни ми дните
нея
мъртвите приятели
върни
не говори
от всичко тук останаха
отломките от сънища
празните съдби
една от тях
смалена до петно
мастило
все още иска
да живее
в свобода
сега
26.01.
х х х
миловидното лице:
ще те ударя.
Във каданс
ще паднат
моите стени-
отвътре луд човек
стои.
Да, той ме кара
да крещя така.
Моите правила
като насън
разтварят се в мъгла.
Ти си сама.
Противоречиш на себе си.
Умирам в яд
и гняв.
Светът-кафяв.
Светът е болка,
срам.
И аз съм. сам.
27.01.
JC
Скорост,
празна магистрала.
Зов за сън
на предната седалка...
Теб те няма:
смърт.
Без теб:
безкрайна паника. Сега.
Заплюй света пред себе си,
единствена реакция-
спасение-
директно във системата
ще вкарам кръв
и после- нищо.
Със 130 км/ч
към своята стена...
Не вярвам
вече във това.
Поглъща те
студената земя.
Без сили
аз ще продължа-
ще стана мъртъв
като теб. Сега.
И без да мога
да те преживея
ще вкарам смърт и кръв
навътре.
Пустата земя
засъхва.
И този гроб
там
до голямата река
е ничий.
Ничий съм и аз.
Без теб е мръсно.
Празнота.
Вдигни ръце от мен!
Вдигни ръце от мен, тъга.
Поемам пак
по празен път
назад.
02.02.
Д.
шейсет излекувани рани,
стоте неизречени тайни,
мъртви петна,
моите шибани сънища,
все по-назад,
все по-далеч:
тебе те няма
вече до мен.
В мен останаха
черни
безчувствени
зони-
белези,
стари петна
от тъга.
Стреляй във мен!
Сега наполовина
ме няма.
Ще влизам-
само понякога-
в твоя
момичешки сън
като трън
във очите ти
ще викам сълзи
както преди.
Аз и ти-
трудно разкъсано
цяло,
моето тяло
помни
всяко докосване.
Забрави
бавните дни
или
сложи ме в Земята
и после
до мене легни!
6.03.
Sunday, March 28, 2010
*
х х х
х х х
х х х
Sunday, December 13, 2009
Sehnsucht
Като бримка в твоя
фин нов чорап,
като да прокарам ръката си
по нежното рамо;
Ръката ти пази това трепване
понякога
сутрин,
след като били сме в едно
и сама ти ставаш част от ехото в мойта глава.
Пеперуда в стомаха:
пази своето име.
Гънка в нежносивото в мойта глава
пази своето име.
Церемония- елемент съвършенство:
знаеш моето име.
Тишина в моята сутрин:
знаеш моето име.
Разделени: грешно, умишлено,
рафиниран терор- ''родителска обич'',
през хиляда стени- страх и отричане
на нашите силно несбъднати собствени грешки.
Никой
не вярва,
никой
не иска
да вярва в това,
в нашия малък, неспиращ вървеж.
Нищо не струва всяка
от нашите мънички
крачки,
с които катерим планини със сърца
целите в скръб и във скреж.
Няма да спра.
Насън пак те търся.
Копнеж.
13.12.2009 г.
Tuesday, November 24, 2009
О! Тереза
Мъртвите ми момичета
Ралица
Monday, November 16, 2009
Sunday, October 04, 2009
Tuesday, September 29, 2009
к л а т е н е т о н а г о д и н а т а

Saturday, September 19, 2009
къде?
и се чудя 'къде ли сте всички?'
имам нужда от вас:
топлина и глас, и ръце;
болезнено ми е самотно.
отговорът:
'необозримо далеч.'
19 септември 2009
9:08 аm
Tuesday, September 15, 2009
xXx
ЗАВИНАГИ
Friday, August 14, 2009
***
изтриване на едно
и без това празно поле
последната връзка
беше ти толкова трудно
но се оказа
необходимо
продължаваш напред
той остава
отзад
сред мръсните сънища
няма тъжни нощи
без думи
при теб
аз дишам
сега
свободата ти
сега
по-щастлива без мен
14.08.2009
Sunday, July 26, 2009
_
_
_
_
_
Sunday, July 12, 2009
ченгета в абстиненция
от джама се процежда мътна влага
всички дъждове на тоя свят
няма да измият факта че те няма
и ъглите на тоя смахнат кръговрат
гнили вътрешности
а животът ми е проза
диагноза за продънен сив диван
копелета, писна ми на мартенса
а градът ми спи като заклан
нещо с ‘а’
като ‘абстракция’
нещо с ‘п’
като ‘претенция’
поредна писмена атракция
за ченгета в абстиненция
12 юли 2009
Saturday, July 11, 2009
Friday, July 10, 2009
Sunday, July 05, 2009
Wednesday, July 01, 2009
утре

Thursday, June 18, 2009
Monday, June 15, 2009
красива
x x x
тежки, груби въжета-
те стягат сърцето,
стягат този гнил мускул
и плачат накуп
всичките сетива.
след това
от болка крещят:
всеки косъм по твойта глава,
мигли мокри в тежка сълза-
жертви на електрическото презрение-
просто гръмват в късо съединение…
и този гърч те усуква на възел.
разпилян като парченце от пъзел,
боядисан във плътно червено,
черно,
кафяво,
ще получиш ли ”браво”
ако сложиш въжето?
не.
”напразно отиде детето…”
15 юни 2009
Sunday, May 17, 2009
F.A.I.L.
It's only Dreaming
Bill Lee's Statement
Blood & Sour Whipped Cream
Thursday, May 14, 2009
отплуване II
... дадох ти най-тъпото изпращане
без да мога да спра
сълзите напиращи
съвсем накрая
спрях да ги крия
след това
вече нямаше защо
след това вече нямаше нищо:
замина си
в свръхдоза време
oтплуване
ще стоя на най-сухия бряг
и ще гледам
зад очите ми е
най-сухият бряг
без тебе
в свръхдоза време
отплуване
оставих при мен
най-тъжната тетрадка
стихове
нямаше нужда от нея.
нямаше нужда.
свръхдоза тъжно
отплуване...
14 май 2009
Wednesday, May 13, 2009
от педалската ми
"харизма"
просто се случива
за незнам-си-кой път...
невинните жертви
на лепкава мрежа:
падаш след мене
в тъмния трап -
дъно на кладенец -
при твърди, мъртви звезди,
западнали мисли,
дремещи сънища...
ти не искаш това.
бягаш. бързо!
ти не можеш да бягаш.
аз не мога да спра.
навън вали:
отчаяние.
13 май 2009
Monday, May 11, 2009
В устите на хората
в устите на хората,
отправили взора нагоре.
5 секунди летяло е
тялото,
а после цяла седмица
спорят.
"Мизерия!"
откъсва се от устите им
"Мизерия!"-
като мантра повтарят
малки хора
торбите помъкнали.
"Къде ще му видиме края..."
11 май 2009
Alone + Easy Target
падат Капулети и смешни Монтеки.
"Дребни души" са някои от тях,
и те си посягат, предимно от страх.
Гледай през тях!
В очите им- грях!
Преди да заспиш поеми си
дъх, и после върни се
назад.
Аз съм сам и съм лесна мишена
вече улучена; вече ранена
"дребна душа" съм за някои от тях:
нещо обречено вечно на крах.
Гледай през мен!
Гледай в мен!
Преди да заспиш помисли си,
преди да се смееш- обърни се
назад.
Wednesday, May 06, 2009
on "the Dharma Bums" (молитва)
Джефи Райдър- благословен & празен, бъдещ Буда; нисък дрипльо, шматка се по чукарите.
Шон Монахан- благословен & празен, бъдещ Буда; брадат и рошав, дървар- буквално.
Алва Голдбук- благословен & празен, бъдещ не- Буда; виещо педалче- буквално.
Принсес, Кристин, Сайки- благословени & празни, яб-юм държанки; парчета за оргии на 3500 м. надморска височина.
и: благословени и плачещи, вечно състрадателни, люляковите оръжия на безкрайното, дзенлунатици и премъдри бодхисатва, любящи, с бръснати глави и проскубани бради, четиво на безсънните ми нощи, прости и силни в Нищото, диамантеното острие на мъдростта; брадати битници и horny пичици, бродяги и пиянки с наквасени в червен портвайн венци, весели. весели?
Духът на Керуак застинал в 1955, а вие сте котки по пътя ми.
Гочами!
(София) Мъдрата
златните листа
и траекториите
на линиите на трамваите
под кабелите
прави линни
делят града
виж в мен:
в очите ми
оглежда се
Тя-
(София)
Мъдрата.
6 май 2009
Tuesday, May 05, 2009
Wednesday, April 29, 2009
тя, понякога
понякога тя...
понякога,
вместо да свири на флейта
тя гледа в пространството
свръхдистанцирано.
няма
за всичко човешко
около нея,
няма
за всичко, което сме ние,
няма тя вече
сълза-
ни една...
боли ме.
за нея...
и нея.
толкова сама е
понякога.
понякога тя...
19 април 2009
Friday, April 24, 2009
рови в кофа-
нещастен опит
за улично
хайку.
В този град
живеят много
и много тъжни
хора.
Сънувам сън:
буден на пейка
в града.
Някой умрял
и улиците са
Ад.
Приповдигнат хаос.
Мъртвецът не е в църквата-
умрелият съм аз!
И целият този ужас
ме застига тук,
точно тук-
на пейката,
баш в центъра...
Ще вземат да кажат:
'този да не е от тези',
и после 'я камилата'...
Познах суетата
и наяве
и в съня си.
Реших-
просто линейно уравнение-
2 и 2 прави 5,
двама- поне едно малко,
живей в добрите дни,
а после пуши на прозореца;
На пейката
усетих
колко
съм
сам.
От обратната страна
на вече видяни събития.
Кога ще останем
само двамата?!
Вместо това-
тройно оплитане.
Ти вече си тръгна сама,
бързо отлитане
от мрежата
на цял метрополис
изгладнели
умрели
души.
Ние сме като кучета.
Ще се хапем,
ще се делим на страни,
на вълни
и течения.
Ще търсим-
във всичко-
нарочни (порочни) предупреждения
и знамения.
Всеки от нас-
със свое учение...
Само дето
Ние сме вече
твърде далече,
а някои
са твърде високо
за цялата тежест.
май 2007- април 2009
Saturday, April 18, 2009
Thursday, April 16, 2009
III
Шум от дизел,
градска плът.
Тръпчиви мисли
надолу по магистралите...
^^^
Клавишите
пазят още
умората
от писмо ненаписано...
^^^
Под стрехите
бавно се процеждат
сълзи:
отминаваща зима...
9 април 2009
Thursday, April 09, 2009
Sunday, April 05, 2009
април
той е сам във своя дом.
изгубени следи
и въпросителни.
цял
бял
лист,
треперещ лист,
трепереща ръка.
април е топъл,
жива е кръвта.
посяга към небето
ясно син
ням поглед.
и цигареният дим
чертае
сам
там
чист,
треперещ лист.
но вътре е мъгла.
април е топъл,
жива е кръвта.
той е сам във своя дом,
над него е света
премазващ
всичко-
цялата
мечта.
раз-два.
и
краят е това?
април е топъл,
топла е кръвта.
5 април 2009
Friday, April 03, 2009
БОЛНИЦА
Сутрин се будя
с ужас в очите-
гневната болка
изпива съня.
Сухи са вените,
празни са дните ми-
сиви отломки
от стари неща.
Старческа немощ
притиска ръцете ми,
извива ми мислите
и плюе встрани.
Гнусно е всичко-
повръщам с насмешка-
мирише на гнило,
тежко смърди
в мръсната болница.
Моите вени са тихи,
плачат от ужас
със сухи очи.
31. 03. 2009
II.
Редици мътни очи
по мръснобелите коридори.
Отчаяние
и
миризми
на мъртво, срам,
рани отворени.
Диаграми
надигащ се страх.
В мокри нощи:
нула прозрения.
Подкожни инжекции
или прах
дълги седмици
сляпо
търпение.
Не искам вътре.
Не искам навън.
Невиждащ страх вътре в мен
през Вселените:
по коридорите
лепкав здрач
притиска
моето
вцепенение.
03. 04. 2009
Tuesday, February 17, 2009
х х х
под клони от мили
съмнения;
Остави ме отляво
до пътя
върху релси от грешни
решения.
Спри със мен
или давай нататък
като в класическа
крими история
под сенките,
милите сенки
на театралната
бутафория.
16 февруари 2009
Thursday, February 05, 2009
Thursday, January 29, 2009
Wednesday, January 28, 2009
Отвличането на автобуса София-Варна 27.I.2009
[няма грапави ръбове
няма грапави ръбове
няма грапави ръбове]
и:
отвличане,
свличане,
тичане,
тичане!
Тоя
няма акъл,
няма мозък
и чул-недочул
нае*а
стюардесата.
- Искам си
медиите,
педи-трагедиите,
всичко ОК
до стотинка
обратно.
Първо е груб,
после е тъп,
той е ръб.
Да отвлечеш
автобус
за сефте
е менте,
копеле!
И генералния секретар
го накара, пънкара,
и му се скара
и той
се предаде
и парички му даде.
Е да, де!
И май, че момчето,
няма трето и пето
някаква турбо-филмация
генерал-изолация
пистолет-инспирирана
ХоРеМаг финиширана
авто-мото тресня
станала била.
А ченгето си трае
или май че не знае
и по ТеВе-то
заради момчето
със пистолето
се разговаря и мели
и свалят се маски
директно в ефира
за да разбере
всемира.
"Намали си ТеВе-то,
че ти къртим ченето!"
подпис (не се чете)
Tuesday, January 20, 2009
Sunday, January 18, 2009
вдъхновение
Stalaggh is a Misanthropic-Nihilistik project of leading individuals from both the Dutch & Belgian Black Metal & Electro-Ambient scenes, with as aprior aim propagating the soni ideology of human genocide.With among its members as a murder convict & a mental institution patient, Stalaggh is bound to awaken imotions of depression, hate, nihilism, fear, chaos, misanthropy & drag you deep down into its pits and voids.
Saturday, January 10, 2009
Reciprocal
nothing.
Chose to stay awake
alone.
Please refill my script for
loving,
simple feelings
little hope.
Easy days I changed for nothing.
Thought it was an easy score.
I gave away my dreams
for kicks
and I'm kinda sorry
I just ran out of dreams
too soon.
Easy days I changed for
nothing.
Emptyness is yet to
come.
Pulse
in the shape of grapes
the old Lieutenant
liquidates.
False alarm
and chopped fake teeth...
Try using junk
as means to something,
try spilling soda
on the floor.
Naked mummy'll get
yr offspring-
young fresh fellows
on the road...
I got a postcard-
grim memento
right from the novelist
of God.
Was it empty or
I'm looking
at the wrong side of the door?
Gypsy psychic got me sugar
at a motel daycare on the road...
Ship of fools!
Can't find my pulse!!!
jan 6th 2009
Scarred
my stiff heart and
my madness.
Turned my back
on the wrong side...
Days like treadmill,
fast and bitter,
dusk 'till dawn,
midnight howl.
My windows have no curtains:
seems I've nothing left to hide.
Exhibiting my paranoia
might be a letdown
(or a score).
What I expect from
being selfish
not realising that
in fact
i am?
Prove myself another
victim:
worthless
paralysed
young
pround
and scarred.
jan 6th 2009
Friday, December 05, 2008
The Sailor
buying up TIME:
These closing remarks
of a sickness of mine
emerge through a cloud
of cigarette smoke.
My groaning intestines
are begging for hope.
november 14th, 2008
King of Yr Own
Your system is exposed to risk.
Your data.
You.
Another day you’re waiting
for the crack of lonely
dawn
questioning your sanity
and what is worth
and true
Sitting in a wheelchair
with a dirty
cotton crown
Your army’s blasting stereo
Wrapped in foil
and glue
Sounds a little gritty
When you’re
high and down.
Visions turning slightly blue…
It sounds a little off -key
When you’re
on your own.
Sunday, November 09, 2008
* * *
или е празно зад моите очи?
аз виждам картинки зад мислите,
но в тях твърде много боли.
и мислите- старите...
и желания- същите...
фантомна агония:
пак готвя в съня си...
гоня ли духове в дните си,
или просто застинал стоя
пред бялото на стените ми
и се моля за миг да заспя?
над чувствата- малките
и мракът във къщата
фантомна агония:
пак готвя в съня си...
и си мисля вече абсурдното,
идиотска фатална ирония:
след болката идвало трудното
а от мен остана само история.
страховете ми- целите...
белезите ми- същите...
фантомна агония:
пак готвя в съня си...
9 ноем. 2008
Wednesday, October 15, 2008
Изключи ме.
изравни ме със земята,
аз идвам от долу и искам минута покой.
заглуших гласовете,
но не мога да спра тази
шибана
градска
картина:
чакам и той идва!
вече практически
вкусвам бъдещето
(леко метално и сладко)
тежест от триста и трийсет кг.
пада върху моята
глупава,
празна глава;
време ли е да се махна
завинаги?
Tuesday, October 07, 2008
Андрогин
до три;
на три е разделен светът,
на кръстопът-
мъжът е мъж
мъжът- жена;
една от всичките,
една
жена- жена.
Броиш до 3 във тъмното,
боли;
сега е разделен светът,
върти се в кръг.
Ти- глупав бог
със остър меч:
един от всичките,
една
Самотна.
6 окт. 2008
Thursday, October 02, 2008
Ремисия
Дните ми горят,
тихо стават на пепел
все по-далеч
и все по-наляво
от романтичното
"горят, а не тлеят"
вече остават
всички мои дни
от сутрин до вечер
от хапче до хапче
изстрадани.
Дните ми-пепел
от цигарите,
мрачен прозорец.
Все по-далеч
и все по-направо
по моя път
вървя и не вярвам,
и се моля
като автоматичен християнин
за ново утре,
но не чакам;
вървя,
но на сляпо
се доверявам
на околните сенки.
От среща до среща
с психиатъра,
рецепта с рецепта
се срещат в Аптеката,
и Вяра с Надежда,
изплакани.
27 септември 2008
Ремисия
Всяка песъчинка
от Времето
полепва по мен
като обяснение
и е Карма.
Аз се обръщам назад
и на сън,
бягам назад с нетърпение
с откраднати дози
презрение.
Времето е толкова бавно
от първата крачка до А.
Ще отнеме години.
Времето е присъда;
(времето) е прокоба,
мълчалива мъгла наказание
и:
Само теб чакам,
(само) теб искам,
само в теб вярвам
и искам
само с теб да заспивам
прегърнати като добри ембриони;
само с теб се прераждам
и тебе чакам
за дългия сън на спасение.
27 септември 2008
Ремисия
A fat morning shot
A good evening nod
and sorrow...
Droppin' lit smokes
onto my clothes
no tomorrow...
In the end
It's not that good and strong
and I'm just shallow breathing...
You just wait 'till I'm wrong
Until I'm grieving...
27 септември 2008
Monday, August 25, 2008
No movement
are a treadmill.
I run like mad
Empty buildings
around me
Institutes
Cooperations-
everything whirls
on a sequence
I’m flying
and not moving
I’m taking the city out on a leash
on a walk
the city streets
are a treadmill
http://koeficient.blogspot.com/2008/06/blog-post_5375.html
Saturday, August 09, 2008
Saturday, July 12, 2008
Thursday, July 03, 2008
В зениците на София
Tuesday, July 01, 2008
Абсурдът на Вторник
абсурдът на вторник.
Звукът на дете, свирещо на пиано с баскетболна топка.
Стотици малки мисли
се спускат
като мравки
надолу по мократа кожа.
Всички експерименти с пластелин са отменени
оттук насетне...
Отново е лято.
И пак ми е
самотно.
не загасих лампата цяла нощ,
докато мътното утро не примигна
отвън.
Заспивах за минути,
после през затварящи се клепачи
гледах,
блуждаех сам в часовника;
Броях минути, цък-цък.
Да стане само вече сутрин
за да се затворя в себе си.
Пак.
Тръпка, затворена в кристално топче. Проза.
Изгаря ме.
Станах в 6:20
и в тишината на мътното светло си сготвих.
Плъзнах се между гладките завивки и очите ми страшно натежаха.
Толкова е физическо, че ми се повръща.
Само ти и аз знаем колко хубаво се повръща с теб.
Плащам прескъпо за всяка доза горчиво лекарство
и пропадам
в гладките
завивки
във вторник
толкова рано сутринта.




